Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Различните фракции на империята се въоръжаваха и сливаха в огромни военни сили, но въпреки всички цветове на домове, стичащи се към Кентосани, знамената на три Велики дома се набиваха в очи със своето отсъствие: зеленото на Акома, синьото на Шинцаваи и червено-жълтото на Анасати.
В една висока кула в Града на магьосниците, затворен в кабинет, затрупан с книги и ръкописи, над които господстваше очукан здраво изпечен глинен самовар от чужд произход и направа, Великият Шимоне седеше, обвил с костеливите си пръсти чашата чай. Беше заобичал мидкемийския деликатес в безбройните му варианти и слугите поддържаха мангала под самовара горещ ден и нощ. Възглавничките, на които бе седнал Черният халат, бяха тънки като аскетичните му вкусове. Пред него стоеше ниска трикрака масичка с инкрустиран на нея виждащ кристал, по който пробягваха образите на трупащи се войнства. За кратко можеше да зърне Мара и Хокану в разговор със съветници, последвани от гледка на Джиро, жестикулиращ, за да внуши нещо на лорд Омечан, който не изглеждаше склонен да го приеме.
Шимоне въздъхна. Пръстите му зачукаха в нервен ритъм по изстиналата чаша.
Но този, който изрече на глас явната мисъл, беше Фумита, седнал почти невидим в сенките насреща му.
— Не лъжат никого, най-малкото нас. Всеки изчаква другият да направи първия ход, тъй че щом се появим ние, да могат да кажат с чиста съвест: Ние само се защитаваме.
Никой от двамата магове не изказа очевидното заключение: това, че въпреки личната им подкрепа за радикалните идеи на Мара преобладаващото настроение в Събранието бе против нея. Акома и Анасати бяха надули роговете на войната. Все едно дали Мара и Джиро официално бяха развели знамената си, или не, все едно дали официално бяха заявили намеренията си и помолили жреците на Бога на войната да разбият Каменния печат на храма на Джастур, или не, съвсем нищожна част от фракциите взимаха по някакъв начин пример от Анасати и Акома. На Събранието на магьосниците неизбежно щеше да се наложи да предприеме действия.
В последвалата тъжна и напрегната тишина зад вратата се чу тихо бръмчене. Последва го тежко изтупване, бързи стъпки и дървеното резе се вдигна.
— Хочопепа — каза Шимоне, привидно притворил лениво дълбоките си очи. Остави чашката си, перна с ръка и гледките във виждащия кристал се размътиха и угаснаха.
Фумита се надигна.
— Забързан Хочо може да означава само че са се събрали достатъчно от нашите за кворум — разсъди той. — Най-добре ще е да идем с него в голямата зала.
Вратата на личните покои на Шимоне се открехна със скърцане и зачервеното лице на Хочопепа надникна вътре: дебелото му тяло трудно щеше да се провре в теснотията.
— По-добре да побързате. Един идиот долу в съвета току-що предложи да изпепелим половината население на провинция Сцетак.
Фумита цъкна с език.
— Никаква разлика ли не се направи между носещи копия войници и селски семейства, бягащи от пътя на армиите?
— Никаква. — Хочопепа се отдръпна от прага и подкани двамата си приятели да го последват. — И точно това беше единственият аргумент, който спря вота. Иначе някой глупак щеше да е там още сега и да превърне всичко в димящи въглени! — Обърна се и закрачи запъхтян по коридора, без да чака да види дали ще тръгнат след него.
Фумита забърза по петите на дебелия маг.
— Е, мисля, че ние тримата ще намерим достатъчно въображение, за да им тупнем още няколко възражения и да ги задържим още малко. — Озърна се през рамо да подкани Шимоне, който понякога изпитваше такава неохота да се движи, каквато и да говори. — Не може да се избегне, приятелю. Този път ще трябва да говориш колкото нас двамата, за да помогнеш на каузата.
Очите на аскетичния маг се отвориха рязко, блеснали от обида.
— Говоренето е доста различен разход на енергия от празното дърдорене!
Беше ред на Хочопепа да се обиди. Но преди да е успял разпалено да каже нещо в своя защита, Фумита го подкара напред.
— Спестете си енергията — посъветва ги той, като прикри усмивката си зад външна сериозност. — Вдъхновението ще ни трябва за съвета. Долу сигурно вече се дърлят като мидкемийски маймуни, а ние тук бързаме само да влошим нещата още повече.
Без повече приказки тримата забързаха по коридора към входа на Голямата зала.