Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Без да обръща внимание на повдигнатите вежди и питащия поглед на чиновника си, Чумака бързо излезе, за да потърси господаря си.
Джиро обичаше да прекарва обедните си часове в безделие. Никога не лягаше за следобеден сън, нито, като толкова много управляващи лордове, се забавляваше в дневния зной с лъстива игра с конкубинки. Вкусовете му бяха аскетични. Смяташе женското бъбрене за разсейващо дотолкова, че по прищявка веднъж бе заповядал всичките му братовчедки да бъдат пратени на целомъдрена служба в храмовете. Чумака се изкиска при спомена за това. Момичетата нямаше да имат синове, за да станат съперници, с което сприхавото решение на господаря му се оказваше наистина мъдро. Джиро инстинктивно предпочиташе самотата. В този час човек можеше да го намери в банята или да чете в прохладния ветровит портик, който свързваше библиотеката със стаята на писарите.
Чумака се спря на пресечката на два вътрешни коридора и ноздрите му потръпнаха.
— Не са баните днес — промърмори той, тъй като не можа да подуши миризма, останала във въздуха от преминаването на слуги за банята на Джиро. Господарят му беше придирчив до дребнавост. Обичаше храната му да е силно подправена, та дъхът му да е приятен, и държеше да има благоухания във водата за къпане.
Старите дървета уло от двете страни на портика хвърляха прохладна сянка и в най-горещото лятно време. Джиро седеше на каменна скамейка със свитък в ръка, други бяха струпани краката му. До него седеше глухоням слуга, готов при едно мръдване на пръста на господаря да удовлетвори и най-малката му потребност. Но потребностите на Джиро бяха забележително малко. Освен да поиска понякога студена напитка, той често седеше над четивото си до късно следобед, когато се срещаше с хадонрата, за да обсъдят финансите на имението, или да уреди поетичен рецитал, или да се поразходи из градините.
Погълнат от четенето, Джиро не реагира веднага на потрепването на сандалите на Чумака по теракотените плочки. След миг все пак вдигна глава все едно, че му се натрапват, и свъси раздразнено вежди.
След още един миг изражението му се промени в примирение. Чумака беше най-трудният от слугите му за разкарване без суетата да налага ранга си на Управляващ господар. Джиро някак си чувстваше, че е някак си унизително да налага исканията си. Беше грубо, а той се гордееше със своята деликатност — суета, която Чумака добре се беше научил да използва.
— Какво има? — въздъхна Джиро и побърза да промени отегченото си изражение, осъзнал, че Първият съветник му поднася невъзмутимата си зъбата усмивка, която пазеше за благоприятни новини. Лордът на Анасати също се усмихна. — Мара, нали? Върнала се е и е разбрала, че е в неизгодно положение, надявам се.
Чумака размаха кодираната бележка.
— Точно така, господарю, и много повече. Току-що получих съобщение пряко от шпионите ни, внедрени в куриерската служба на Хокану. Имаме точни описания как смята да разположи войските си.
Сякаш усетил, че може би предстои лекция по редица досадни тънкости, Джиро попита:
— И?
— И? — Чумака за миг като че ли се разсея, изненадан от едносричния въпрос. Но погледът му изобщо не загуби остротата си, а умът му заработи впечатляващо бързо. — И нашата уловка подейства.
Джиро едва се сдържа да не се намръщи. Чумака като че ли винаги очакваше от него да проследи най-смътните му намеци, без да ги придружи с обяснение.
— За коя уловка по-точно говориш?
— Ами, онази с инженерите на обсадните машини и плановете на майстора на играчки. Лейди Мара вярва, че сме изиграни, понеже сме наели фалшивите й работници. Не е организирала никаква атака срещу нашите сили, които би трябвало да щурмуват Кентосани. — Чумака махна пренебрежително с ръка. — О, склонила е мъжа си да отзове войските на Шинцаваи от Севера. Те ще атакуват северния ни фланг, както е убедена, докато ние сме разстроени и все още се мъчим да се съвземем от загубите, които очаква да претърпим в бъркотията от първите залпове на балистите ни.
— Но те ще стрелят точно — каза Джиро и едва сега изражението му се смекчи. — Ще разбият укрепленията и нашите хора вече ще са вътре. — Изсмя се. — Войските на Шинцаваи ще пристигнат само за да се поклонят на новия император!
— И да погребат своето момче наследник — добави Чумака. Отново потърка длани. — Значи, Джъстин. Да кажем ли, че е бил убит от паднала зидария, или че са го сбъркали със слуга и са го дали на надзирателя на робите като плячка? Има много неприятни начини едно момче да загине в робските кошари.