Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Боя се, че няма да е задълго — каза мрачно Шимоне.
Мотеча добави още обвинения, по-открити от тези на предшествениците му.
— Твърдя, че Мара от Акома е виновникът! Нейното пренебрежение, не, презрението й към традициите е добре документирано. Как стигна до това да носи титлата Слуга на империята, оставям на други да разсъждават. Но предполагам, че между нея и покойния император имаше… разбиране. Този, когото Мара иска да издигне за претендент за златния трон, е Джъстин, синът й, и аз подкрепям правото на Джиро да се защита срещу тази безскрупулна проява на амбиция на Акома!
— Това вече е краят — каза мрачно Фумита. — Рано или късно въпросът с привилегията по осиновяване на децата на Мара трябваше да се повдигне.
В тона му имаше искрена тъга, може би заради личния му спомен със сина, когото бе отхвърлил след призива да се присъедини към Събранието. Но каквото и да добави след това, удави го вълната от викове. Магьосниците скачаха на крака и някои сякаш засияха със светлината на вътрешен гняв. Говорителят Ходику размаха жезъла си, за да спре бъркотията, а когато го пренебрегнаха, отстъпи ораторския под на един млад маг, Акани.
Това, че много опитни стари магьосници бяха подминати в полза на Черен халат, едва-що издигнал се от чирак, предизвика незабавно мълчание.
Акани го овладя с гласа на могъщ оратор.
— Предположение за факти без доказателство — каза той високо. — Не знаем нищо за какъвто и да било заговор на Мара от Акома. Не можем да отречем, че тя загуби първородния си син. Джъстин е единственият й наследник. Ако тя беше замесена в заговор, за да го издигне на императорския трон, едва ли щеше да задейства такава интрига, докато отсъстваше от двора. Само глупак би оставил момчето да се защитава само при промяна във властта и наследяване без защитници Акома или Шинцаваи. Джъстин е настанен с децата на Ичиндар, в имперските детски покои, които, напомням ви, бяха под карантина след смъртта му в течение на двайсет дни траур! Едно дете може да загуби живота си от хиляда злополуки за такъв отрязък от време. Ако войските на Акома настъпват, то е за да спасят бъдещия си владетел. Приятели, предлагам — завърши твърдо Акани — да не се подвеждаме по спекулации и улични клюки при взимането си на решение.
Шимоне повдигна рунтавите си сиви вежди.
— Добър избор на аргумент. Момчето разсъждава като имперски дворцов съдия.
Хочопепа се изкиска.
— Акани учи за този пост, преди магическите му сили да наложат признаването му като Черен халат. Защо мислиш помолих Ходику да избере него, когато обсъждането тръгна към насилие? Не трябва да позволим поддръжниците на Джиро, като нашия речовит Тапек, да ни тласнат към безразсъдни действия.
Но дори уменията на Акани не можеха да задържат ораторския под задълго. Чувствата се нажежиха и вече дори Черните халати, които бяха неутрални в спора, настояваха за решение, та макар и само дългата уморителна сесия да приключи.
Натискът от всички страни заседанието да се приключи се усили. Акани беше изчерпал красноречието си и в името на честното си ръководене говорителят Ходику трябваше да отстъпи пода, за да може Тапек да каже думата си.
— Следва неприятност — каза мрачно Шимоне.
Хочопепа се намръщи, а лицето на Фумита застина като статуя.
Тапек не си губи времето с убеждаващо красноречие.
— Факт е, приятели, че Събранието вече действа като единно тяло веднъж и заповяда на Мара да не напада Джиро. За Доброто на империята — настоявам животът й да бъде отнет!
Хочопепа скочи изумително бързо за човек с неговата дебелина.
— Възразявам.
Тапек се завъртя към дебелия маг.
— На кой смъртен в цялата ни дълга история е било позволявано да живее, след като се е противопоставил на наш едикт?
— Мога да изброя няколко — отвърна рязко Хочопепа, — но се съмнявам, че това ще реши проблема. — Гласът на дебелия магьосник бе груб и рязък и този път той изостави цветистите витиевати фрази. — Нека не действаме импулсивно. Можем да убием Мара когато намерим за добре, ако решим. Но в този момент трябва да решим по-належащи проблеми.
— Ще наложи вот — измърмори с тревога Фумита на Шимоне.
— Това би могло да доведе до катастрофа.
Веждите на Шимоне се свъсиха кръвнишки.
— Нека. Катастрофата бездруго е неминуема.
Хочопепа тръгна надолу по пътеката. Подобен на клоун в обемистия си халат, със зачервено лице и добродушно усмихнат, изобщо не изглеждаше настроен за спор и тази ведра поза пред лицето на напрегнатия дебат му придаваше нещо комично. Говорителят Ходику не го порица, когато излезе на пода и започна да крачи в стъпка с Тапек. Беше принуден да разтегли характерната си къса крачка до нелепа дължина, за да не изостава от по-високия магьосник. Тлъстините му заподскачаха под халата му и бузите му се зачервиха. Завърши нелепата си поява, като махна с пухкавата си ръка точно под носа на Тапек в енергичен жест.