Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Дебатът, в който тримата поддръжници на Мара бързаха да се включат, продължи дни наред. Много пъти в имперската история спорове бяха разделяли Събранието, но никога досега страстите не бяха кипели толкова дълго и разгорещено. Все повече и повече членове пристигаха в голямата заседателна зала в Града на магьосниците, раздирана от многопосочни ветрове. Високите галерии с балкони бяха пълни почти до пръсване, събитие, сравнимо в последно време само с дебата по изгнанието на Миламбер и премахването на поста Военачалник. Отсъстваха единствено Великите, изпаднали в старческо слабоумие. Въздухът ставаше все по-душен от прииждащото множество, а тъй като нито едно заседание на Събранието не завършваше без окончателно решение, процедурата се точеше денонощно.
Поредната зора разсипа сиво през високите прозорци на купола, посребри лъскавите подове и разкри умората, изписана на лицата на всички присъстващи. Огря в убити цветове единствената дейност в залата: в средата на огромното сводесто пространство нисък въздебел магьосник крачеше напред-назад и ораторстваше.
Лицето на Хочопепа изглеждаше изнурено и унило. Той махна с едната си дебела ръка и гласът му застърга хриплив от часовете неспирно витийстване.
— И настоявам всеки от вас да помисли. Започнаха велики промени и няма да бъдат отменени! — Вдигна другата си ръка, плесна с длани, за да подчертае мисълта си, а няколко от по-старите Черни халати се стреснаха на столовете си и се събудиха от дрямката. — Не можем просто да махнем с ръка и да накараме империята да се върне към старите порядки! Дните на Военачалничеството свършиха!
Викове на несъгласие се опитаха да прекъснат аргумента му.
— Армии се трупат, докато ние тук разсъждаваме — извика Мотеча, един от най-витиеватите Велики, които не одобряваха политиката на покойния Ичиндар.
Дебелият магьосник вдигна ръка за тишина, всъщност благодарен за кратката пауза. Гърлото му се беше раздрало от говорене.
— Знам! — Изчака залата да затихне напълно и продължи. — Опълчили са се на волята ни. Това чувам мнозина от вас да повтарят, отново и отново… — озърна се из залата, усетил промяна, която се разнесе като вълна през публиката му, — и пак, и пак. — Дори и по-спокойните членове на съвета вече се бяха размърдали в столовете си. Гърбовете им се бяха схванали от седенето и вече не можеха да се отпуснат и да слушат учтиво. Някои от по-нетърпеливите започваха да викат, за да го прекъснат, и не малко вече ставаха войнствено на крака. Хочопепа си призна, че най-после трябва да отстъпи пода на говорещия; можеше само да се надява, че Фумита или жилавият Телоро ще измислят някаква стратегия, за да проточат обсъждането още.
— Ние не сме богове, братя мои — резюмира Хочопепа. — Могъщи сме, да, но все пак сме само хора. Да се намесим безразсъдно със сила от гордост или от страх пред неизвестното би означавало да увеличим възможността държавата, да бъде сполетяна от дълготрайни щети. Предупреждавам всички, че колкото и разгорещени да са страстите, ефектът от нашите действия ще е дълготраен. Когато емоциите най-сетне се охладят, ще съжаляваме ли, че сме направили онова, което вече няма да можем да променим? — Завърши речта си с бавно навеждане на ръцете и още по-бавно изнизване по пода. Тежестта на умората, когато се смъкна в стола си, не беше престорена. Успешно бе задържал пода на оратора за два дни и половина.
Водещият съвета излезе на пода и примига малко объркано.
— Благодарим на Хочопепа за мъдростта му.
Докато огромната зала ехтеше от усилващото се бръмчене от възбудени разговори и десетки Черни халати се надпреварваха кой да вземе думата, Фумита се надвеси над Шимоне и прошепна на уморения си приятел.
— Браво, Хочо!
Шимоне подхвърли сухо:
— Може би през следващите няколко дни ще сме благословени с не толкова речовит приятел, когато се съберем над виното си.
— Ще изслушаме Мотеча! — заяви говорителят Ходику.
Ниският кривонос старец, чиито двама братовчеди бяха известни преди като Галениците на Военачалника, се надигна от стола си, тръгна с чевръсти стъпки по пода и се завъртя с пърхане на халати. Острите му присвити очи обходиха за миг събранието и той заговори:
— Макар да беше в не малка степен интересно да изслушаме описанието на нашия брат Хочопепа на историята на събитията в най-големи подробности, това с нищо не променя факта. Две армии в този момент маневрират, за да влязат в сражение. Между тях вече възникнаха малки схватки и само глупците сред нас не виждат преструвката с прикриването на домашните им цветове зад знамената на кланови братовчеди или съюзници! Мара от Акома се е противопоставила на нашия едикт. Докато ние тук си говорим, воините настъпват и влизат в забранена война!