Духът на демона

— Смяташ ли, че и там може да има охрана? — попита Пони.

— По това време на нощта не вярвам да има някой под второто ниво на абатството — отвърна уверено Йойона. — Освен може би стражите, които Маркварт е поставил около затворниците.

— Тогава нека опитаме тази врата — рече Пони.

— Решетката е спусната — каза Йойона, опитвайки се да не издава отчаянието си.

Пони взе малахита, ала монахът изрази съмнение:

— Огромна е, може би три хиляди паунда. Затова почти не я пазят.

Предните врати не могат да се отворят, докато решетката е спусната. А тя пък е недостъпна, тъй като лостът й е зад затворените врати.

— Не и за магията — възрази Пони. Преди отецът да може да каже нещо, тя извади камъка на душата и скоро излезе от тялото си. Промъкна се през процепите в предните врати да види решетката. Върна се бързо в тялото си, не искаше да хаби прекомерно много енергия.

— Оттук — обяви тя. — Вътрешните врати са отворени, а охрана по коридора зад тях няма.

Йойона не се съмняваше в това, той самият бе излизал от тялото си, и знаеше, че дори в тъмните тунели тя е могла да види всичко ясно.

— Предните врати са залостени и блокирани от решетката — обясни Пони. — Пригответе факла и слушайте внимателно, ще чуете първо подвижната решетка, а след това и резето. Когато чуете как се отмества, влизайте бързо, тъй като не знам колко време ще мога да го удържа.

— Няма да можеш да го… — опита да възрази Йойона, ала Пони вече бе надигнала малахита и потъваше в зеления камък. Елбраян приближи отеца и постави ръка на рамото му, за да го успокои.

— Чух как решетката се издига — прошепна след няколко мига Джуравиел, който бе долепил ухо до огромните порти. Елбраян и смаяният Йойона веднага го приближиха и чуха стържещия звук на огромната врата, която се отваряше.

Пони усети огромната тежест. Бе вдигала великани, ала никога нещо толкова огромно. Съсредоточи се върху подвижната решетка, потъвайки напълно в силата на камъка, насочвайки енергията му. Решетката се бе издигнала достатъчно високо над вратите, но след това трябваше да потъне още по-дълбоко, да намери резето и някак да повдигне и него.

Тя потръпна силно, пот изби по челото й, а очите й замигаха. Тя си представи резето, изобрази го в ума си, сетне го натисна с всичката сила, която й бе останала.

Джуравиел долепи ухото си още по-близо, чуваше как резето се премества и накрая се издига.

— Сега, Нощна птицо — каза той и пазителят удари с рамо по огромните врати и натисна с всичка сила. Резето падна, вратите се отвориха и Елбраян се промъкна приведен в коридора, като бързо запали факлата си.

— Заключващият механизъм е в нишата долу вдясно — каза монахът на елфа, когато Джуравиел мина покрай Елбраян.