Духът на демона

Франсис се наклони на една страна, а ръката му бе притисната до тялото му и тогава дъхът му излетя от свиреп удар в тялото му, неочаквано силен предвид това, че юмрукът на пазителя бе изминал едва пет инча. Франсис се опря на вратата и се опита да се измъкне, ала Нощната птица, все така стиснал юмрука му, прокара ръката си под неговата и с едно внезапно движение строши лакътя му.

Монахът бе залят от вълни на болка. Счупената ръка увисна и той се облегна на вратата. Пазителят го тресна в стомаха с дясната си ръка и щом монахът се преви, го удари в гърдите с лявата.

Последва смазваща серия от удари, които забиваха Франсис във вратата или го издигаха във въздуха.

Свърши така внезапно, както бе започнало, а Нощната птица отстъпи крачка назад. Франсис остана свит до вратата, притиснал корема си със здравата си ръка. Погледна към пазителя точно навреме, за да види ритника, който се заби в челюстта му. Главата му се завъртя настрани и той се просна по гръб на земята.

Светът на Франсис потъна в мрак, когато огромната фигура надвисна над него.

— Не го убивай! — чу той сякаш отдалеч.

Нощната птица даде знак на Йойона да замълчи, не искаше гласът му да бъде разпознат. А после погледна жертвата си и видя, че Франсис е изпаднал в безсъзнание. Метна качулката на главата му и накара Йойона да го завърже, сетне влезе в килията на Брадуордън.

— Бая време ти отне да ме намериш — каза весело кентавърът.

Елбраян бе ужасен от вида му и все пак зарадван да го види жив и много по-жизнен, отколкото бе очаквал.

— Превръзката за ръка — обясни кентавърът. — Блага магийка!

Елбраян се спусна и прегърна приятеля си, сетне, спомняйки си, че времето не е негов съюзник, отиде при огромните окови и вериги.

— Надявам се, че имаш ключ — отбеляза кентавърът. — Няма да можеш да ги счупиш.

Елбраян бръкна в кесийката на колана си и извади пакетчето червен гел, който бе използвал, за да събори старото дърво върху гоблините.

Той отвори пакетчето и намаза четирите вериги.

— Ама ти имаш още от това чудо, дето го ползва в Аида — зарадва се кентавърът.

— Побързайте — каза Йойона, щом влезе в килията. При вида му Брадуордън се стегна, ала Елбраян бързо му каза, че това не е враг.

— Да, ама ме отведе от Аида — каза Брадуърдън. — Той бе от ония, дето ме оковаха.

— И от тия, дето те освобождават — бързо добави пазителят.

Погледът на Брадуордън омекна.

— Вярно е — призна той, — а и ми даде гайдата по време на дългия път.

— Не съм твой враг, благородни Брадуордън — каза Йойона, покланяйки се.

Кентавърът кимна, сетне обърна глава и примигна учудено, когато дясната му ръка бе освободена. Елбраян с Буря в ръка се готвеше да разсече веригата, която придържаше дясното копито на кентавъра.

— Хубав меч — отбеляза Брадуордън и скоро усети, че и кракът му е свободен.