Духът на демона

— Както ти казах — отвърна тя.

— И след смъртта му си взела светите камъни?

Пони изпита неудобство и погледна към Елбраян.

— Знам, че камъните са били взети от Авелин — продължи монахът. — Когато претърсих тялото му…

— Изровили сте го? — прекъсна го ужасеният Елбраян.

— Не! — отвърна Йойона. — Никога. Претърсих го с камъка на душата и с граната.

— Търсили сте магия — разбра Пони.

— И нямаше много — каза Йойона, — макар да съм сигурен — а сега още повече, предвид описанието на пътуването, — че е влязъл в битката с пълна колекция. Знам защо ръката му бе протегната нагоре и знам кой го е намерил първи.

Пони отново погледна Елбраян, ала и той изглеждаше несигурен.

— Бих искал да ги видя — призна си Йойона. — Може би да ги взема за предстоящата битка, ако има такава. Умел съм с камъните и бих ги използвал добре, уверявам ви.

— Ала не колкото Пони — отговори Елбраян за изненада на монаха.

При все това Пони посегна към пазвата си, извади малката кесийка и я отвори.

Йойона ококори очи при вида на камъните — рубина, графита, граната — взети от брат Юсеф, серпентина и всички останали. Той протегна ръка към тях, ала Пони дръпна торбичката.

— Авелин ги даде на мен, така че аз ще ги нося — рече тя.

— А ако аз мога да ги използвам по-добре в предстоящата битка?

— Не — отговори спокойно Пони, — обучавана съм лично от Авелин.

— Прекарал съм години… — понечи да възрази Йойона.

— Видях те как работиш в търговския керван — напомни му Пони, — раните не бяха дълбоки, ала ти костваха огромно усилие. Преценила съм силата ти, отче Йойона, и не го казвам като обида. Ала аз съм по-силната с камъните, не се съмнявай, тъй като ние с Авелин имахме връзка, сливане на душите, и в тази връзка аз постигнах разбирането.

— Магията на Пони е спасявала мен и други хора неведнъж — добави Елбраян. — Тя не се хвали, просто казва истината.

Йойона изгледа първо него, после Пони, а накрая и Джуравиел, който също кимаше.

— Не ги използвах в битката край кервана, тъй като знаех, че монасите са наблизо и се страхувах да не ме открият — обясни Пони.

Йойона вдигна ръка в знак, че няма нужда от повече обяснения — бе чул тази история и преди, когато бе наблюдавал духом тримата.

— Добре — съгласи се той, — ала не мисля, че трябва да ги носиш в Сейнт Мер-Абел, поне не всичките.

Пони отново погледна към Елбраян, който сви рамене и кимна. Той и Джуравиел й бяха казали същото по-рано.

— Не знаем дали ще се завърнем — каза Джуравиел. — Ала по-добре ли е — попита той Йойона — камъните да останат скрити тук, отколкото да се върнат при монасите в твоето абатство?

Йойона дори не се замисли.

— Да — твърдо рече той. — По-добре да бъдат хвърлени в морето, отколкото да попаднат в ръцете на върховния абат Маркварт. Така че ви моля да ги оставим тук, с тези прекрасни коне.