Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
И сега тя бе мъртва и именно заради любовта и щедростта си. Петибуа бе мъртва, защото бе дарила милостта и любовта си на едно сираче, на жената, която бе станала враг на Църквата. Елбраян прегърна Пони силно и се опита да я защити от собствените й емоции, които бяха така много — вина, тъга, скръб и огромна празнота.
— Трябва да говоря с нея — повтаряше Пони през сълзи. — Трябва…
Елбраян се опита да я успокои, да я задържи и взе ръката й, когато тя посегна към камъка на душата.
— Отишла си е прекалено отдавна — рече пазителят.
— Трябва да намеря духа и да се сбогувам — каза Пони.
— Не тук, не сега — меко рече Елбраян.
Пони понечи да възрази, ала накрая с трепереща ръка прибра камъка в торбичката си, но продължи да го стиска.
— Трябва да говоря с нея — повтори тя по-твърдо и се обърна отново към мъртвата, приведе се и й прошепна думи за сбогом. Йойона и Джуравиел гледаха от вратата. Монахът бе ужасен, макар и не изненадан от това, че жената не е оцеляла след яростта на Маркварт. Ужасно се срамуваше, че някой от неговия орден, при това самият върховен абат, е постъпил така с една невинна жена.
— Къде е другият човек? — попита Джуравиел.
Йойона кимна към следващата клетка и двамата отидоха бързо там — само за да открият как Гревис виси на веригата.
— Избягал е по единствения възможен начин — каза Йойона покрусен.
Джуравиел отиде до трупа, внимателно го освободи от веригата, и тялото на Гревис потръпна странно, увисвайки на единствената придържаща го окова. Ала по-добре така, отколкото Пони да го видеше в истинската му смъртна поза.
— Трябва да остане сама — каза им Елбраян, приближавайки Йойона на вратата.
— Жесток удар — съгласи се Джуравиел.
— Къде е Брадуордън? — попита пазителят с остър тон и измъчваният от чувство за вина монах направи крачка назад. Елбраян видя, че на лицето на Йойона е изписан ужас, и постави успокоително ръка на широкото му рамо.
— Това са тежки времена за всички ни — каза той.
— Кентавърът е надолу по коридора — каза Йойона.
— Ако е още жив — намеси се Джуравиел.
— Отиваме при него — каза пазителят на елфа, даваше знак на Йойона да ги води — ти стой при Пони. Пази я от врагове и от нея самата.
Джуравиел кимна и излезе от клетката, докато Елбраян и Йойона се спуснаха по коридора. Джуравиел се върна при Пони и й каза за съдбата на Гревис, после я прегърна, когато риданията я разтърсиха отново.
Йойона последва пазителя още надолу по коридора, като го насочваше шепнешком. След един завой влязоха в осветен от факли коридор и видяха две врати — една отляво и друга в дъното.
— Мислиш, че това е краят, ала всъщност е само началото — чуха те крясъка на мъж, последван от плющенето на камшик и нисък, животински рев.
— Брат Франсис — каза Йойона, — един от лакеите на върховния абат.
Пазителят пристъпи напред, ала се спря, а Йойона потъна в сенките, когато вратата се отвори.
Монахът, човек на възрастта на Елбраян, излезе от килията с камшик в ръка и изключително мрачно изражение на лицето. Той замръзна и очите му се изцъклиха, когато видя Елбраян да стои спокойно пред него, с меч в ножницата.
— Къде е охраната? — попита монахът. — Кой си ти?
— Приятел на Авелин Десбрис — отвърна Елбраян мрачно и високо. — И на Брадуордън.
— Ах, богове, това беше добро шоу! — долетя вик от килията и сърцето на Елбраян подскочи, когато чу гласа на своя приятел кентавър. — Оха, сега загази, глупако!
— Млък! — нареди Франсис на кентавъра. Потърка ръце и отпусна камшика, а Елбраян пристъпи напред, макар че все още не бе извадил меча си.
Франсис надигна камшика си заплашително.
— Щом са ти приятели, мога да обявя и теб за престъпник — каза той, ала в гласа му се прокрадна истерична нотка.