Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
Брат Франсис поклати глава и се осмели да възрази:
— Той ги има за семейство.
— Всеки човек или звяр има точка на пречупване — настоя Маркварт. — С магическата превръзка за ръка, можеш да му причиниш такива ужаси, че Брадуордън да моли за смъртта и тогава ще предаде приятелите си като врагове на Църквата, само за да изпълниш молбата му. Бъди изобретателен, непорочни братко!
Титлата наистина звучеше привлекателно, ала лицето на Франсис изразяваше горчилката от мисълта за отвратителната работа.
— Не ме проваляй — остро каза Маркварт. — Този противен звяр може да бъде решителният свидетел в обявяването на Авелин за еретик и не се съмнявай, че това е от жизнено значение за оцеляването на Абеликанската църква.
Франсис прехапа долната си устна, очевидно разкъсван от противоположни чувства.
— Ако кентавърът не свидетелства срещу Авелин, отец Йойона и неговите идиоти ще свидетелстват срещу нас и в най-добрия случай, ще можем да се надяваме обявяването на Авелин Десбрис за еретик да бъде само разгледано — обясни Маркварт. — А такова „разглеждане“ отнема години.
— Ала ако той е бил наистина еретик, а той е бил — бързо добави Франсис, като видя, че очите на абата блясват яростно, — времето е наш съюзник. Действията му ще го прокълнат в очите на Бога и Църквата.
— Глупак! — сопна му се Маркварт и се извърна настрана, сякаш не можеше да го гледа. Жест, който жестоко жегна младия монах. — Всеки изминал ден е мой враг, ако светите камъни не бъдат върнати. И ако Авелин не бъде обявен за еретик, населението и армията на краля няма да ни помогнат да намерим жената и да я осъдим.
Франсис разбра добре логиката на абата — всеки, обявен за еретик, ставаше престъпник не само в очите на Църквата, но и на кралството.
— Ще имам тези камъни! — продължи Маркварт. — Аз не съм млад като теб. Нима искаш да ида в гроба, а този въпрос да остане нерешен?
Би ли искал моето управление на Сейнт Мер-Абел да остане белязано така грозно?
— Разбира се, че не, отче — отговори Франсис.
— Тогава върви при кентавъра — каза Маркварт с толкова леден глас, че Франсис усети как го побиват тръпки. — Искам го на наша страна.
Брат Франсис излезе от стаята, олюлявайки се, все едно Маркварт му бе ударил шамар. Прокара пръсти през косата си и се спусна към дълбоките подземия, решен да не провали своя абат.
Маркварт заключи вратата след него, като се упрекна, че е проявил невниманието да остави кабинета си отворен, рискувайки да издаде тайната на изрисувания под в съседната стая. После отиде тъкмо там, възхищавайки се на труда си. Пентаграмата бе съвършена, точно както бе нарисувана в книгата, с разноцветни свещи в края на лъчите.
Върховният абат не бе спал повече от ден, твърде погълнат от работата си и тайните, които странният том му разкриваше. Може би Чиличънкови все пак щяха да се явят пред Събора на абатите. Маркварт можеше да призове духове, които да обладаят телата им, а с хематита щеше да предотврати естественото разложение.
Това бе рискован ход, ала не и без прецеденти в историята. Книгата за призоваване на демони бе използвана и преди по подобен начин, срещу втората игуменка на Сейнт Гуендолин. Двама от монасите на манастира се бяха обърнали срещу нея, с твърдението, че жена не може да бъде игуменка на манастира — и наистина, освен в абатството Сейнт Гуендолин, жените нямаха голяма роля в Църквата. Когато обаче единият от отците бе починал от старост, другарят му бе разбрал, че не може да се изправи срещу игуменката сам. Благодарение на книгата и заклинанията в нея той бе призовал зъл дух, който бе обсебил трупа на неговия другар, и така двамата се бяха борили с игуменката почти цяла година.
Маркварт отново седна зад писалището си. Имаше нужда да си почине и да осмисли какво да прави. Обсебените тела на Чиличънкови трябваше да се явят пред Събора само за кратко време. Измамата можеше и да успее, тъй като само той и Франсис знаеха, че двамата са загинали. Така щеше да има двама силни свидетели срещу жената.
Ала ако се провалеше? Маркварт трябваше да помисли и за това, а последиците от подобно нещо наистина щяха да бъдат мрачни.
— Няма как да знам, преди да видя съживените — каза той на глас.
Реши да продължи с изпълнението на плана си. Щеше да подчини Чиличънкови — поне телата им — под свой контрол и да види как изглеждат. Тогава щеше да реши, предвид резултатите от инквизирането на Брадуордън, дали да ги представи пред Събора.