Операция „Червена буря“ [bg]

Командващият 20-а танкова дивизия генерал беше в командния пункт, който сега беше разположен в едно гимназиално училище. Сградата беше нова и просторна и щеше да свърши работа, докато бъдеше подготвен подземният бункер. Темпът на настъплението беше забавен най-вече заради трудностите по управлението на движението по пътищата.

— Направо по този път до Сак — каза командващият 8-а гвардейска армия на танкиста. — Моите мотострелковаци би трябвало да са разчистили зоната, докато стигнете до нея.

— До Алфелд остават още четири километра. Добре, само се уверете, че можете да ни осигурите поддръжка, когато прекосим реката. — Генералът наложи каската си и излезе от стаята. „Ще стане“, помисли си Алексеев. Този генерал беше свършил отлична работа при превеждането на подразделението си на фронта в почти идеален ред.

Следващото нещо, което чу, беше една експлозия. Прозорците се разтърсиха и около него паднаха парчета от тавана. Дяволския кръст се беше завърнал.

Алексеев изтича навън и видя една дузина обхванати от пламъци бронирани машини. Докато стоеше пред вратата, екипажът на един чисто нов танк Т-80 се измъкна през люка. Миг по-късно танкът се взриви — пламъците бяха стигнали до сандъците с муниции и към небето се издигна огнен стълб, който наподобяваше малък вулкан.

— Генералът е мъртъв, генералът е мъртъв! — изкрещя един сержант. Той посочи към едно БМД, от което не се беше спасил никой. Алексеев чу командващия 8-а гвардейска армия да псува зад гърба му.

— Заместник-командирът на тази танкова дивизия наскоро беше произведен в чин полковник.

Павел Леонидович взе бързо и удобно решение.

— Не, другарю генерал. Какво ще кажете за мен?

Командващият го погледна с удивление, но си спомни за репутацията на Алексеев като командир на танк, както и за славата на баща му. Той също взе бързо решение.

— 20-а танкова е ваша. Знаете каква е мисията ви.

Появи се още една бронирана машина и Алексеев и Сергетов се качиха в нея, след което шофьорът я подкара към дивизионния команден пункт. Пътуването продължи половин час. Алексеев забеляза редица танкове, паркирани пред ивицата дървета. Снарядите на съюзническата артилерия падаха наблизо, но той не им обърна внимание. Полковите му командири се бяха събрали на едно място. Генералът бързо издаде заповедите за целта и времето. Това, че всички подчинени на покойния дивизионен командир знаеха точно какви са задачите им, говореше добре за качествата му на командир. Дивизията беше добре организирана и знаеше отлично какво трябва да прави на всеки етап от настъплението. Алексеев моментално забеляза, че е получил добър боен щаб. Той остави полковите си командири да се върнат при полковете си и отиде при щабните си офицери.