Шогун

Блакторн ги наблюдаваше от тридесети на крачки разстояние и усети как се наежва под изпитателния поглед на Ябу. Чу напевния глас на Марико, но той не го успокои. Ръката му скришом стисна дръжката на пищова.

— Анджин-сан — повика го Марико. — Елате, моля-ви, тук.

Блакторн се приближи, а Ябу вдигна поглед от пергамента и му кимна приятелски. Прочете посланието, върна го на Марико и каза нещо, колкото на нея, толкова и на него, а Марико почтително подаде на Блакторн пергамента. Той го взе и заразглежда непонятните йероглифи.

— Ябу-сан ви приветствува с добре дошъл в Анджиро. Това писмо е с печата на Торанага-сама Анджин-сан. Трябва да го пазите. Той ви оказва голяма чест. Прави ви хатамото. Това ще рече специален васал, който спада към най-приближените му. Ще се радвате на абсолютната му закрила. Ябу-сан, разбира се, зачита тези ваши права. По-късно ще ви обясня привилегиите, свързани с този пост. Освен всичко друго Торанага-сама ви отпуска доход от двадесет коку на месец. Това прави около…

Ябу я прекъсна, като махна с широк жест към Блакторн и селото и заговори нещо надълго и нашироко.

— Ябу-сан повтаря още веднъж, че сте добре дошъл — преведе Марико. — Надява се, че ще останете доволен. Ще бъде направено всичко, за да прекарате най-приятно. Ще ви бъде отделена къща. Ще имате учители. Моли ви да научите японски колкото се може по-бързо. Довечера ще ви зададе някои въпроси и ще ви разкаже за една специална задача.

— Бихте ли го попитали каква задача?

— Мога ли да си позволя да ви посъветвам да имате търпение, Анджин-сан? Уверявам ви, че моментът не е подходящ.

— Е, добре тогава.

— Уакаримасу ка, Анджин-сан? — попита Ябу. — Разбрахте ли?

— Хай, Ябу-сан. Домо.

Ябу нареди на Игураши да освободи войниците и се запъти към селяните, които през цялото време лежеха проснати по лице върху пясъка.

Застана над тях в топлия пролетен следобед и замахна с меча на Торанага. Думите му ги зашибаха като камшик. Посочи с меча към Блакторн, изкрещя им нещо и млъкна внезапно. Селяните потрепериха. Мура се поклони, повтори няколко пъти хай, хай, обърна се, попита нещо съселяните си и всички погледнаха към Блакторн.

— Уакаримасу ка — извика Мура и всички в хор отговориха хай, а гласовете им се сляха с плисъка на вълните.

— Какво става — недоумяваше Блакторн, но Мура изкрещя кейрей! и селяните отново се поклониха ниско първо на Ябу, после на Блакторн.

— Какво става, Марико-сан?

— Ябу-сан им каза, че вие сте негов почетен гост в селото. Че сте също така много почетен вас… подчинен на Торанага-сама. Че се намирате тук главно за да научите езика. Той оказва на селото честта да ги натовари с отговорността да ви обучат. Селото ще отговаря за това, Анджин-сан. Всеки един от тях е длъжен да ви помага. Ако за шест месена не научите както трябва японски, той ще изгори селото, а преди това ще разпъне на кръст всеки мъж, жена и дете.