Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Торанага хвърли предизвикателството и зачака неизбежното нападение от страна на Накамура. Но такова не последва. Вместо това, за голямо учудване на всички, Накамура изпрати своята почитана и обожавала майка като заложница в лагера на Торанага под предлог, че отивала да посети заварената си дъщеря, новата съпруга на Торанага, Това обаче не променяше статута й на заложница. Веднага след това Накамура покани Торанага на голямото събиране на всички даймио, организирано от него в Осака. Торанага дълго и напрегнато размишлява. След това прие поканата, но посъветва съюзника си Бепу Гендзаемон да не отиват и двамата. Следващата му стъпка бе да изпрати тайно шестдесет хиляди самураи в Осака, като предпазна мярка срещу очакваното предателство на Накамура, и остави най-големия си син Нобору да бди над жена му и нейната майка. Нобору моментално струпа под стрехите на къщата, в която живееха, сухи като прахан съчки и направо им заяви, че ако с баща му се случи нещо, той ще ги запали, без да му мигне окото.
Торанага се усмихна при спомена за онези събития. Нощта, когато го очакваха да пристигне в Осака, Накамура както винаги постъпи най-непредвидено — посети го тайно, сам и невъоръжен.
— Добре дошъл, Накамура-сама.
— Добре заварил, Торанага-сан. Чуйте ме: в прекалено много битки сме се били, прекалено много тайни владеем, прекалено дълго сме пикали в едно гърне, за да си пикаем един на друг по краката.
— Така е — предпазливо се съгласи Торанага.
— Тогава чуйте: само косъм ме дели от спечелването на империята, За да получа пълна власт, се нуждая от уважението на древните родове, на наследствените владетели на провинции, на настоящите наследници на Фуджимото, Такашима и Миновара. Веднъж като взема властта, могат да вървят по дяволите и хич не ме интересува.
— Имате моето уважение и винаги сте го имали.
Дребното човече с лице на маймуна се изсмя гръмогласно.
— Вие честно спечелихте при Нагакуде. Не познавам по-добър военачалник от вас, нито по-голям даймио в цялата империя. Но време е да спрем да се надлъгваме. Искам утре да ми се поклоните пред всички даймио като мой васал. Искам вие, Йоши Торанага-но-Миновара, доброволно да се обявите за мой васал. Пред всички. И не с половин уста, а учтиво, почтително, с уважение. Ако вие станете мой васал, останалите ще си изпотрошат краката да паднат в прахта пред мен с подбити опашки. А онези, които не го сторят — то ще си е за тяхна сметка.
— Това ще ви направи господар на цяла Япония, нали?
— Да. Първият в историята. И то благодарение на вас. Признавам, че не мога да го направя без вашата помощ. Но чуйте: ако го направите, ще бъдете вторият след мен. Ще имате всички почести, за които можете да се сетите. Има достатъчно и за двама ни.
— Сигурен ли сте?
— Да. Първо ще завоюваме Япония. После Корея. След това Китай. Казах на Города, че искам всичко това и ще го имам. Тогава ще ви дам Япония, която ще е провинция на моя Китай.
— Но сега, Накамура-сама, сега ви трябва моето подчинение. И съм във вашата власт, нали? Силите ви са далеч по-многобройни, а войските на Бепу ме заплашват откъм гърба.
— Скоро ще се разправя с тях — заяви селянинът военачалник. — Тази мърша най-презрително отказа поканата ми да се яви утре тук — върнаха ми свитъка, нацвъкан от кокошки. Искате ли земите им? Цялото Кванто?
— От никого нищо не искам.
— Лъжете — най-мило произнесе Накамура. — Слушайте, Торанага-сан, аз наближавам петдесетте. Никоя от жените ми не е родила досега. Сокове имам в изобилие — винаги съм преливал от тях, и през живота си съм спал със сто или двеста жени, какви ли не, на всякаква възраст, по всеки възможен начин, но нито една от тях не е родила — нито дори мъртво дете. Имам всичко, но не и синове, и никога няма да имам. Такава е моята карма. А вие имате четирима живи синове и кой знае колко дъщери. На четиридесет и три години сте и можете да заченете още поне десетина синове, без да ви мигне окото, и това си е ваша карма. Освен това сте от рода Миновара и това също е карма. Искате ли да осиновя един от синовете ви ида го направя свой наследник?