Шогун

Блакторн също му махна в отговор — но много хладно и това ужасно развесели Торанага.

Блакторн мрачно се приближи до кея.

— Кога ще се върне, Марико-сан?

— Не знам, Анджин-сан.

— А ние как ще стигнем до Йедо?

— Ние оставаме тук. Или поне аз оставам за три дни. След това ми е заповядано да се явя там.

— По море?

— По суша.

— А аз…

— Вие оставате тук.

— Защо?

— Нали изразихте интерес към изучаването на нашия език? Освен това за вас тук има работа.

— Каква работа?

— Съжалявам, но не знам. Ябу-сан ще ви обясни. Господарят ме остави тук за три дни да превеждам.

Сърцето на Блакторн се изпълни с опасения. Пищовите бяха затъкнати в колана му, но нямаше нито ножове, нито барут. Всичко остана в каютата на галерата.

— Защо не ме предупредихте, че оставаме? Само ми казахте да сляза на брега.

— Аз също не знаех, че оставаме. Торанага-сама ме извести преди малко тук, на площада.

— А защо сам не ми го каза?

— Не знам.

— Нали щях да ходя в Йедо? Там е екипажът ми. И корабът. Какво ще стане с тях?

— Той каза само, че оставате тук.

— За колко време?

— Не знам, Анджин-сан. Може би Ябу-сан знае. Моля ви, имайте търпение.

Торанага още се забелязваше на палубата, впил поглед в брега.

— Имам чувството, че той през цялото време е знаел, че ще остана тук.

Марико не отговори. Колко глупаво е да произнасяш на глас онова, което мислиш, каза си тя. И как умно, невероятно умно се измъкна Торанага-сама от този капан.

Фуджико и двете прислужници стояха недалеч от нея и търпеливо чакаха под навеса заедно с майката и съпругата на Оми, с които се бе запознала набързо. Марико погледна през главите им към галерата, която бе набрала скорост. Всеки момент вече трябва да започна, каза си тя. О, пресвета Богородице, дай ми сили, помоли се тя и съсредоточи вниманието си върху Ябу.

— Така ли е? Вярно ли говоря? — питаше Блакторн.

— Какво? Ах, извинете ме, Анджин-сан, но не знам. Мога само едно да ви кажа: Торанага-сама е много мъдър. Няма по-умен от него. Каквито и да са били съображенията му, бъдете сигурен, че е прав. — Тя се взря в сините му очи и напрегнатото му лице и разбра, че Блакторн изобщо нямаше представа какво се бе разиграло на брега. — Бъдете търпелив, Анджин-сан, няма от какво да се боите. Вие сте негов васал, той се отнася благосклонно към вас и се намирате под негова…

— Не се боя, Марико-сан. Просто ми омръзна да ме местят по дъската като някаква пионка. И не съм ничий васал.

— Подчинен по-добра дума ли е? Как се нарича изобщо човекът, който работи за друг или е в нечия власт. — Тя млъкна, забелязала как лицето на Ябу се наля е кръв.