Шогун

— Аз на ваше място може би също щях да поискам главата ви. За жалост моята няма да ви помогне ни най-малко.

— Склонен съм да се съглася. Но си заслужава да опитам. — Ябу се изплю злобно в прахта. — Заслужавам да умра, задето бях толкова глупав, че се поставих във властта на онзи кретен.

— Ишидо няма да се поколебае нито за миг да ви вземе главата. Но преди това ще вземе Идзу. Да, Идзу е загубен, ако той е на власт.

— Не ме дразнете. Знам какво ще се случи.

— Не ви дразня, приятелю — Торанага се наслаждаваше на малодушието на Ябу. — Просто ви казах, че ако Ишидо е на власт, и вие, и Идзу сте загубени, защото роднината му Икава Джикю отдавна е хвърлил око на провинцията ви, така ли е? Само че, Ябу-сан, Ишидо не е на власт. Поне засега.

И той му разказа, като на приятел, защо е подал оставка.

— Значи Съветът е безсилен? — Ябу не можеше да повярва.

— Няма никакъв съвет. И не може да има, докато отново не станат петима. — Торанага се усмихна. — Помислете сам, Ябу-сан. Сега съм по-силен от всякога. Ишидо е неутрализиран — както впрочем и Джикю. Имате на разположение колкото време си пожелаете, за да обучите стрелците си, Суруга и Тотоми са ваши. Както и главата на Джикю. След няколко месеца ще я видите забучена на кол сред главите на целия му род и тържествено ще влезете във владение на новите си имения. — Той рязко се извърна и се провикна: — Игураши-сан!

И петстотин души чуха командата му. Игураши хукна към него, но преди да направи и три крачки, Торанага извика:

— Доведете петдесет души почетен караул! Веднага! Не смееше да даде на Ябу и миг да размисли, за да не прозре огромната празнина в доводите му: щом Ишидо е с вързани ръце и няма никаква власт, тогава главата на Торанага, поднесена на тепсия, ще бъде от още по-голямо значение за него, а оттам и за Ябу. Или още по добре, ако овържат Торанага като най-обикновен престъпник и го доставят жив пред вратите на крепостта Осака — това би обезсмъртило Ябу и би му връчило ключовете за Кванто. Докато почетният караул се строяваше пред него, Торанага изрече високо:

— В чест на този голям ден, Ябу-сама, ви моля да приемете това в знак на моето приятелство.

И той свали дългия си меч и го подаде с две ръце на Ябу.

Ябу пое меча като замаян. Той нямаше цена. Беше кован от най-известния майстор и се предаваше в рода Миновара от баща на син, от поколение на поколение. Беше прочут в цялата страна. Торанага го имаше от петнадесет години. Подари му го Накамура пред всички благородници и важни даймио в империята, с изключение на Бепу Гендзаемон, в знак на благодарност за един тайно сключен договор.

Това стана скоро след битката при Нагакуде, много преди появата на Очиба. Торанага тъкмо бе победил генерал Накамура — бъдещия тайко, когато онзи беше само едно парвеню без официална власт и титла, което се домогваше до абсолютната власт. Но вместо да събере огромна войска и да помете Торанага, както правеше обикновено, Накамура реши да преговаря. Той предложи на Торанага да сключат договор за дружба и съюзничество и да вземе сестра му по баща за своя жена, за да скрепят договора. Това, че въпросната жена бе на средна възраст и вече бе омъжена, не притесни нито за миг кой да е от двамата. Торанага прие. Съпругът на жената, който беше васал на Накамура, веднага я върна на брат й, отправяйки благодарности към боговете, че поканата да се разведе с нея не бе съпроводена от покана да извърши и сепуку. Торанага незабавно се ожени за нея с всичката церемониалност и тържественост, на които бе способен, и още същия ден сключи таен договор за дружба с безкрайно силния род Бепу — откритите врагове на Накамура, по него време владетели на Кванто, което опираше в незащитения гръб на Торанага.