Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Дано господ ви прости! На всички ви.
— Господ разбира, Анджин-сан. Дано направи така, че и вие да разберете. Съжалявам, но очевидно не мога да ви обясня всичко както трябва. Извинете ме. — Тя го следеше мълчаливо с поглед, объркана от думите му. После пак се обади. — Аз също не ви разбирам, Анджин-сан. Нищо не ми е ясно. Вашите обичаи ме объркват. Но ако и двамата сме търпеливи, ще научим каквото трябва. За Фуджико-сан например. Като официална ваша наложница тя ще се грижи за дома ви, ще надзирава слугите. Ще се грижи за всички ваши нужди. Трябва ви някой, който да върши всичко това. Тя ще прави така, че всичко да ви е наред. Не е необходимо да спите с нея, ако това ви безпокои — щом не я намирате за привлекателна. Не сте длъжен дори да бъдете учтив с нея, макар че тя го заслужава. Ще ви служи вярно, ще изпълнява всичките ви желания…
— И мога да се отнасям с нея, както намеря за добре?
— Да.
— Ако искам, ще спя с нея, ако не искам — няма?
— Разбира се. Тя ще намери друга жена, която ви харесва, да задоволява нуждите на тялото ви, а ако не желаете, няма да ви се меси.
— Мога ли да се отнасям с нея като към прислужничка? Като към робиня?
— Да. Но тя заслужава повече.
— А мога ли да я изпъдя?
— Ако ви оскърби — да.
— И какво ще стане тогава с нея?
— Ще се завърне опозорена в дома на родителите си, които може да я приемат обратно, а може и да не я приемат. Но човек като Фуджико-сан ще предпочете да се самоубие пред такъв срам. Тя обаче… Трябва да знаете, че истинските самураи нямат право да се самоубият без позволението на господаря си. Някои го правят, разбира се, но това означава, че не са изпълнили дълга си и не са достойни да се смятат за самураи. Аз не бих се самоубила, независимо от понесения срам, без разрешението на моя съпруг. А Торанага-сама й забрани да сложи край на живота си. Ако я изпъдите, ще стане парий.
— Но защо? Защо няма да я приеме семейството й?
Марико въздъхна.
— Съжалявам, Анджин-сан, но ако я изпъдите, позорът й ще е толкова голям, че никой няма да я приеме.
— Ще бъде значи омърсена! Заради близостта си с един варварин?
— О, не, Анджин-сан. Само защото не е изпълнила дълга си към вас. — И Марико побърза да добави: — Сега е ваша наложница — Торанага-сама й нареди и тя прие. Вие сте господар в този дом.
— Господар?
— Да, вярвайте ми. Имате своите привилегии. А като хатамото сте направо благословен. И заможен. Торанага-сама ви отпуска доход от двадесет коку на месец. За тази сума един самурай служи цяла година на господаря си със своя живот и издържа още двама самураи — храни ги, въоръжава ги и поддържа конете им, а освен това и семействата им. А вие нямате такива задължения. Моля ви да се отнасяте с Фуджико-сан като с човек, Анджин-сан. Умолявам ви да се изпълните с християнско милосърдие. Тя е добра жена. Простете грозотата й. Ще ви бъде достойна наложница.
— Няма ли си свой дом?
— Има. Това е нейният дом — Марико едва се сдържаше. — Моля ви да я приемете поне формално. Тя може много да ви помогне в ученето на езика. А ако предпочитате, мислете за нея като за предмет. Като за този дървен дирек или паравана, или камък в градината — както желаете, само й позволете да остане. Ако пък не я искате за наложница, бъдете милостив — първо я приемете, а след това като господар на дома я убийте по закона.
— Това ли е единственият отговор, който имате за всичко — смърт!
— Не, Анджин-сан. Но животът и смъртта са едно и също нещо. А и кой знае — може би ще направите по-голяма услуга на Фуджико, като й отнемете живота. Вече имате това законно право. То е ваше. А ако предпочитате да я превърнете в парий — също е ваше право.
— Отново съм хванат натясно. Каквото и да направя, все ще умре. А ако не науча езика ви, цяло едно село ще загине. Не правя ли каквото искате от мен, все някой невинен умира. Не виждам изход.
— Изходът е лесен, Анджин-сан. Умрете. Не сте длъжен да понасяте непоносимото.
— Самоубийството е безумие! И смъртен грях. Нали сте християнка!
— Да, вече ви казах. Но за вас, Анджин-сан, има много начини да посрещнете достойно смъртта, без да се самоубивате. Подиграхте се на съпруга ми, задето не искаше да умре в бой. Нашият обичай не е такъв, но вашият, изглежда, е. Имате пистолет, убийте Ябу-сан. Нали го смятате за чудовище? Само се опитайте да го убиете — и ще попаднете в рая или ада.
Той изгледа спокойните черти на лицето й с омраза, която обаче не му пречеше да съзре нейната прелест.
— Да умреш така безпричинно, е слабост. Или глупост — това е по-точната дума.