Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Микаел… това не ми харесва. Не можем да прикриваме информация, отнасяща се до разследване на убийство.
– Няма и да го правим. Смятам да се обадя на Бублански. Но предполагам, че Лисбет е на път за Гусеберя. Издирват я за три убийства и ако се обадим в полицията, ще изпратят спецчастите по петите ѝ с ловни патрони. А рискът тя да окаже съпротива е доста голям. Кой знае как ще се развият събитията в такъв случай.
Той изведнъж замлъкна и се усмихна мрачно.
– Ако не друго, то трябва да държим полицията настрана, за да предпазим бойците от спецотрядите. Искам да я открия пръв.
Ерика Бергер, изглежда, се колебаеше.
– Не възнамерявам да разкривам тайните на Лисбет. Бублански ще трябва да ги открие сам. Тази папка съдържа разследването на Бьорк от 1991 година, както и кореспонденцията между Бьорк и Телебориан. Искам да направиш копие и да го предадеш на Бублански или Мудиг. Аз самият заминавам за Гьотеборг след двайсет минути.
– Микаел…
– Знам. Но смятам докрай да остана на страната на Лисбет в тази борба.
Ерика Бергер стисна устни и замълча. След това кимна. Микаел тръгна към вратата.
– Внимавай! – рече му Ерика, но той вече бе изчезнал.
Мислеше си, че трябва да отиде с него. Това би било единствената достойна постъпка. Но все още не му бе разказала, че възнамерява да напусне „Милениум“ и че за нея всичко е приключило, каквото и да се случи. Взе папката и тръгна към ксерокса.
КУТИЯТА БЕШЕ в пощенски клон в търговския център. Лисбет не познаваше Гьотеборг, но бе открила клона и сега седеше в кафене, откъдето можеше да наблюдава кутията през малък процеп на витрината с рекламен плакат „Парични преводи – най-добрите услуги за вас“.
Ирене Несер имаше доста по-дискретен грим от Лисбет Саландер. На шията си носеше няколко смешни огърлици. Четеше „Престъпление и наказание“, която бе открила в някаква книжарница на една пресечка северно оттук. Не бързаше и отгръщаше страниците през равни интервали от време. Бе започнала наблюдението си по обяд. Нямаше никаква представа кога се изпразва кутията, дали това се случва всеки ден или през седмица, дали вече са я изпразнили или предстои някой да дойде и да го стори. Това обаче бе единствената ѝ следа, затова чакаше и пиеше кафе лате.
Почти бе задрямала с широко отворени очи, когато изведнъж видя как някой отвори капака на кутията. Погледна часовника си. Два без петнайсет. „Какъв късмет само.“
Лисбет бързо се изправи, тръгна към витрината и видя човек с черно кожено яке да излиза от пощенския клон. Настигна го на улицата. Бе слаб мъж, на около двайсет години. Сви зад ъгъла, отиде до едно паркирано рено и отключи вратата. Лисбет Саландер запомни регистрационния му номер и изтича обратно до королата си, която бе паркирала на около стотина метра по-надолу на същата улица. Настигна го, преди да завие по улица Линегатан. Продължи да кара след него по булевард Авеню и нагоре към търговски център „Нурдстан“.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ УСПЯ в последния момент да хване експреса Х 2000 в 17,10 ч. Купи билет във влака с кредитната си карта, седна в празния вагон-ресторант и си поръча доста късен обяд.
Изпитваше безпокойство и се страхуваше, че е закъснял. Надяваше се Лисбет Саландер да му се обади, но знаеше, че това няма да се случи.
Бе се опитала да убие Залаченко през 1991 г. Той бе отвърнал на удара след толкова много години.
Анализът на Холгер Палмгрен беше най-точен. Лисбет Саландер от собствен опит знаеше, че няма смисъл да се обръща към властите.
Микаел хвърли един поглед на чантата, в която носеше компютъра си. Бе взел със себе си колта, който откри в чекмеджето на Лисбет. Не бе сигурен защо го бе прибрал, но инстинктите му подсказваха, че не бива да го оставя в апартамента ѝ. Признаваше си, че това не е кой знае колко рационален довод.
Когато влакът премина по моста Орщабру, Микаел се обади на Бублански от мобилния си телефон.
– Какво искате? – попита го Бублански раздразнено.
– Да доведа нещата докрай.
– Кое по-точно?
– Цялата тази каша. Искате ли да знаете кой е убил Даг, Мия и Бюрман?
– Ако разполагате с информация, с удоволствие ще ви изслушам.
– Името на убиеца е Роналд Ниедерман. Това е русият великан, с когото се е бил Паоло Роберто. Немски гражданин е, на трийсет и пет години. Работи за една отрепка на име Александър Залаченко, наричан още Зала.
Бублански мълча дълго. След това звучно въздъхна. Микаел чу как отгърна някакъв лист и щракна с химикалка.