Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
А Лисбет Саландер най-вероятно щеше да окаже яростна съпротива.
Микаел извади лист и химикалка и направи списък на нещата, които не може или не иска да каже на полицията.
Първо написа „Адресът“.
Лисбет бе положила толкова много усилия, за да си осигури таен адрес. Там протичаше животът ѝ и там пазеше тайните си. Нямаше намерение да я предаде.
След това написа „Бюрман“ и постави въпросителен знак след името.
Погледна към компактдиска, който лежеше на масата пред него. Бюрман бе изнасилил Лисбет. Едва не я бе убил и се бе възползвал по един непростим начин от служебното си положение на неин попечител. В това нямаше спор. Беше истинска свиня и трябваше да бъде разобличен. Пред Микаел обаче стоеше една етична дилема. Лисбет не бе подала оплакване в полицията. А сега можеше отново да стане жертва на медиите заради евентуално полицейско разследване, най-пикантните детайли от което щяха да станат публично достояние в рамките на няколко часа. Никога нямаше да му го прости. Компактдискът представляваше доказателствен материал, а свалени снимки от него биха увеличили тиража на вечерните вестници.
Помисли известно време, после реши, че Лисбет сама трябва да реши как да постъпи. Ала щом той бе успял да открие апартамента ѝ, и полицията рано или късно също щеше да го стори. Прибра компактдиска в чантата си.
На трето място написа „Разследването на Бьорк“. Докладът от 1991 г. бе засекретен. Той хвърляше светлина върху всички събития. В него се споменаваше името на Залаченко и се обясняваше ролята на Бьорк. Това и фактът, че агентът на Сепо присъстваше и в списъка с клиенти на проститутки в компютъра на Даг Свенсон, щеше доста да го поизпоти в разговорите с Бублански. Заради водената с Бьорк кореспонденция Телебориан също щеше да загази.
Папката щеше да отведе полицията до Гусеберя… но Микаел смяташе да си осигури поне няколко часа преднина.
Накрая отвори „Уърд“ и направи списък с най-важните факти, които бе открил през изминалите двайсет и четири часа в разговорите с Бьорк и Палмгрен и благодарение на материалите от дома на Лисбет. Отне му около час. Записа документа на един компактдиск заедно със собственото си проучване по случая.
Замисли се дали да не се обади на Драган Армански, но реши да не го прави. Достатъчно дини носеше под една мишница.
МИКАЕЛ СЕ ОТБИ в редакцията на „Милениум“ и се затвори насаме с Ерика Бергер.
– Казва се Залаченко – рече Микаел, без да я поздрави. – Бивш съветски наемен убиец от контраразузнаването. Отказва се през 1976 г. и получава политическо убежище в Швеция и заплата от Сепо. След разпадането на СССР и той (като много други) се превръща в гангстер и започва да се занимава с трафик на хора, търговия с оръжия и наркотици.
Ерика Бергер остави химикалката, която държеше, на масата.
– Ясно. Защо ли не съм изненадана, че КГБ се оказва замесено?
– Не КГБ. А ГРУ. Военното разузнаване.
– Значи нещата са сериозни.
Микаел кимна.
– Той ли е убил Даг и Мия?
– Не лично. Изпратил е някого. Роналд Ниедерман – мъжа, когото Малин откри.
– Можеш ли да го докажеш?
– Донякъде. Разполагам главно с догадки. Бюрман обаче е убит, защото е помолил Залаченко да се погрижи за Лисбет.
Микаел ѝ разказа какво бе видял на филма от чекмеджето на Лисбет.
– Залаченко е неин баща. Бюрман работи формално за Сепо в средата на седемдесетте и е един от хората, които поемат Залаченко, след като напуска тайните служби. След това става адвокат и мръсник. Прави услуги на един тесен кръг от служители на Сепо. Предполагам, че съществува затворена група от служители, които се събират от време на време в мъжката сауна, за да управляват света и да пазят тайната на Залаченко. Предполагам, че повечето от работещите в Сепо дори не са чували името му. Лисбет застрашава тайната. Затова я затварят в детска психиатрична клиника.
– Не може да е вярно.
– Вярно е – каза Микаел. – Заради така създалите се обстоятелства и заради факта, че Лисбет и тогава е била също толкова неконтролируема. След като навършила дванайсет години, са започнали да я смятат за заплаха за държавната сигурност.
Разказа ѝ накратко историята.
– Доста време ще ми трябва да го смеля – каза Ерика. – А Даг и Мия…
– Са убити, защото Даг е открил връзката между Бюрман и Залаченко.
– Какво ще стане сега? Вероятно трябва да разкажем всичко това на полицията?
– Само отчасти. Записал съм цялата важна информация на този компактдиск, за да имаме резервно копие, в случай че нещо се случи. Лисбет е тръгнала на лов за Залаченко. Смятам да се опитам да я открия. Нищо от записаното на диска не трябва да напуска тази стая.