Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Мили боже! Та той е идеален за боксьор.
Паоло Роберто поклати глава.
– Напротив. Това заболяване всъщност е опасно за живота му. Повечето хора, които страдат от него, доживяват най-много до двайсет – двайсет и пет години. Болката е начинът на тялото да покаже, че нещо не е наред. Ако сложите ръка на нагорещен до червено котлон, усещате болка и веднага я дръпвате. Ако сте болни от аналгезия, не чувствате нищо и я държите, докато не замирише на печено месо.
Малин и Ерика се спогледаха.
– Сериозно ли говориш? – попита Ерика.
– Напълно. Роналд Ниедерман не усеща абсолютно нищо и се разхожда наоколо така, сякаш денонощно е под упойка. Оцелял е, защото има още една генетична даденост, която компенсира заболяването му. Притежава забележителна физика и невероятно здрав скелет, което на практика го прави неуязвим. Силата му е уникална. А и раните му явно лесно зарастват.
– Започва да ми става ясно, че боксовият ви мач е бил доста интересен.
– Да. Не бих искал да го преживея отново. Усети нещо едва когато Мириам Ву го удари в слабините. Дори за секунда падна на колене… вероятно заради силата на удара, тъй като не би могъл да усети болка. Вярвай ми – щях да загина на място, ако ме беше изритала така.
– Как изобщо успяхте да го надвиете?
– Хората с подобно заболяване получават същите травми като останалите. Нищо, че Ниедерман сякаш има скелет от желязо. Когато го ударих с летва по тила, се строполи. Вероятно получи сътресение.
Ерика погледна Малин.
– Веднага ще се обадя на Микаел – рече Малин.
МИКАЕЛ ЧУ, че телефонът му звъни, но беше толкова шокиран, че вдигна едва на петия сигнал.
– Малин е. Паоло Роберто мисли, че е идентифицирал русия великан.
– Хубаво – рече Микаел отнесено.
– Къде си?
– Трудно ми е да обясня.
– Звучиш странно.
– Извинявай. Какво каза?
Малин му предаде накратко разказа на Паоло.
– Добре – рече Микаел. – Размърдайте се и проверете дали ще го откриете в някой регистър. Мисля, че не търпи отлагане. Търси ме на мобилния.
За изненада на Малин Микаел прекрати разговора, без дори да ѝ каже довиждане.
В този момент Микаел стоеше до един прозорец и се наслаждаваше на великолепния изглед, който се простираше от „Гамла стан“ до Салтшьон. Чувстваше се напълно зашеметен. Бе обиколил апартамента на Лисбет Саландер. Кухнята ѝ се намираше вдясно от входната врата. До нея бе разположена дневната, следваше спалнята и накрая имаше една малка гостна, която, изглежда, никой не използваше. Матракът все още не бе разопакован, а и нямаше спално бельо. Всички мебели бяха нови, направо от ИКЕА. Но не това бе проблемът.
Нещо друго потресе Микаел – Лисбет Саландер бе купила за 25 милиона крони стария апартамент на Пърси Барневик, който се простираше върху площ от 350 квадратни метра.
Микаел обходи пустите, почти призрачни коридори и зали с фигурален паркет от различни типове дърво и тапети на Триша Гилд, за които Ерика Бергер обикновено говореше с възхита. Насред апартамента имаше невероятна дневна с камини, които Лисбет Саландер като че ли никога не палеше. Имаше и огромен балкон с фантастичен изглед. Апартаментът разполагаше още с перално помещение, сауна, малка фитнес зала, няколко килера и баня с огромна вана. Имаше дори помещение за съхранение на вино, което бе празно, като се изключи една неотворена бутилка портвайн „Кинта до Новал Насионал“ – от 1967 година! Микаел не можеше да си представи Лисбет Саландер с чаша портвайн в ръка. Картичката разкриваше, че бутилката е изискан подарък, предложен ѝ по случай нанасянето от фирмата за недвижими имоти.
Кухнята бе оборудвана с всевъзможни уреди, включително с искрящо чиста френска професионална газова печка с фурна – „Коради Шато 120“. Микаел никога не бе чувал за тази марка, а Лисбет Саландер вероятно използваше уреда, за да си кипва вода за чай.
Онемя пред кафемашината ѝ за еспресо, която бе поставена на отделен плот. Тя бе от марката „Юра Импреса Х7“ с охладител за мляко. Машината също изглеждаше напълно неупотребявана и вероятно бе част от кухненското оборудване при покупката на апартамента. Микаел знаеше, че „Юра“ е „ролс ройсът“ на машините за еспресо. Подобен професионален апарат струваше около 70 000 крони. Той самият притежаваше значително по-обикновена машина за еспресо, която бе купил от магазина за битова техника „Джон Уол“ за около 3500 крони. Това бе една от малкото екстравагантни инвестиции в дома му.
В хладилника видя неотворена кутия мляко, сирене, масло, хайвер и полупразен буркан с краставици в саламура. В шкафа за храна имаше четири полупразни шишенца с витамини, пакетчета чай, кафе за съвсем обикновената ѝ кафеварка за шварц кафе, която стоеше на кухненския плот, два самуна хляб и пакет подсладени сухари. На кухненската маса стоеше панер с ябълки. Във фризера откри риба огретен и три пая с бекон. Това бе всичката храна, която намери в апартамента. В торбичката за боклук под мивката до луксозната печка бяха изхвърлени няколко празни опаковки от пица „Билис“.