Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
След това Лисбет долови движение откъм една врата малко по-навътре в стаята. Извърна поглед.
Той бавно излезе на светло.
Подпираше се на бастун, пригоден за патерица. Виждаше протезата му да стърчи от крачола на панталона.
Лявата му ръка приличаше на съсухрена топка. Няколко пръста липсваха.
Вдигна очи към лицето му. Лявата половина бе нашарена с белези от изгарянията. Ухото му приличаше на малък израстък, а едната му вежда я нямаше. Беше плешив. Спомняше си го като силен и атлетичен мъж с черна чуплива коса. Всъщност бе висок 165 см и напълно изпосталял.
– Здравей, татко – рече тя тихо.
Александър Залаченко наблюдаваше дъщеря си с напълно безизразно лице.
РОНАЛД НИЕДЕРМАН ЗАПАЛИ таванската лампа. Претърси Лисбет за други оръжия, след което обезопаси нейния „Р-83 Ванад“ и извади патрондаша. Залаченко заобиколи Лисбет, куцукайки, седна в един фотьойл и взе дистанционното.
Погледът на Лисбет попадна на екрана зад него. Залаченко натисна някакво копче и пред очите ѝ внезапно затрепка картина на местността зад плевнята и част от алеята към къщата. „Камера с оптика за нощно виждане. Знаели са, че съм дошла.“
– Бях започнал да си мисля, че няма да посмееш да влезеш – рече Залаченко. – Наблюдаваме те от четири часа следобед. Активира почти всяка алармена система във фермата.
– Датчици за движение – рече Лисбет.
– Два при алеята и четири в сечището отвъд полето. Избра за наблюдателен пост точно мястото, където имахме аларма. Оттам се открива най-добър изглед към фермата. Най-често датчиците се активират от някой лос, сърна или берач на плодове, които са се приближили твърде много. Рядко ни се случва да видим някой да се промъква насам с оръжие в ръка.
Помълча за секунда.
– Нима наистина мислеше, че Залаченко ще живее напълно беззащитен в малка къща на село?
ЛИСБЕТ РАЗТРИ ТИЛА СИ и се опита да се изправи.
– Не ставай от пода – рече Залаченко рязко.
Ниедерман спря да си играе с пистолета ѝ и се вгледа спокойно в нея. Вдигна вежда и ѝ се усмихна. Лисбет си спомни обезобразеното лице на Паоло Роберто по телевизията и реши, че да си остане на пода е по-скоро добра идея. Въздъхна и се облегна на дивана.
Залаченко протегна здравата си дясна ръка. Ниедерман извади пистолет от панталона си и му го подаде. Лисбет забеляза, че е „Зиг Зауер“, стандартното полицейско оръжие. Залаченко кимна. Ниедерман внезапно се обърна и си облече яке. Излезе от стаята, а Лисбет го чу как отваря и затваря външната врата.
– Да не ти хрумне да извършиш някоя глупост сега. В мига, в който се опиташ да се изправиш, ще те прострелям в корема.
Лисбет се отпусна. Нямаше да успее да избяга. Преди това той щеше да изстреля два, може би три патрона, най-вероятно от онези, които щяха да я умъртвят в рамките на няколко минути.
– Изглеждаш ужасно – рече Залаченко и посочи обицата на веждата ѝ. – Като проклета курва.
Лисбет го фиксира с поглед.
– Но си взела очите ми – продължи той.
– Боли ли? – попита тя и кимна към протезата му.
Залаченко я наблюдава дълго.
– Не. Вече не.
Лисбет кимна.
– Единственото ти желание е да ме убиеш – каза той.
Лисбет не му отговори. Залаченко внезапно се разсмя.
– Мислил съм си за теб през годините. Горе-долу всеки път, щом се погледнех в огледалото.
– Трябваше да оставиш мама на мира.
Залаченко се разсмя.
– Майка ти беше курва.
Очите на Лисбет станаха черни като въглени.
– Не беше никаква курва. Работеше като касиерка в магазин, за да свързва двата края.
Залаченко отново се разсмя.
– Можеш да си фантазираш колкото искаш по отношение на нея. Аз обаче знам, че беше курва. Постара се набързо да забременее и се опита да ме накара да се оженим. Сякаш бих могъл да се оженя за курва.
Лисбет не каза нищо. Впери поглед в цевта, като се надяваше той да се разсее поне за миг.
– Да ме подпалиш с оная бомба беше доста хитър ход. Как само те мразех! След това обаче случката загуби значение. Не си струваше да хабя енергия заради теб. Ако си беше седяла мирна, изобщо нямаше да се занимавам с теб.
– Глупости. Бюрман те нае да ме очистиш.
– Не е същото. Това беше сделка. Той се нуждаеше от някакъв филм, който пазиш, а аз се занимавам с подобни услуги.
– И си мислеше, че ще ти дам филма.
– Да, скъпа ми дъще. Напълно съм убеден, че щеше да ми го дадеш. Не можеш да си представиш колко услужливи стават хората, когато Роналд Ниедерман ги помоли за нещо. Особено ако включи резачката и отреже един от краката ти. В нашия случай това би било добра компенсация… крак за крак.