Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Сделката бе нечувана. Лисбет бе откраднала няколко милиарда и си бе купила апартамент за цяла свита. Всъщност не ѝ трябваха повече от три стаи – тези, които бе мебелирала. Останалите осемнайсет стояха празни.
Микаел завърши обиколката на жилището ѝ в кабинета. В целия апартамент нямаше нито едно цвете, нито една картина или плакат. Нямаше килими и покривки. Не можа да открие нито едно украшение, нито дори свещник или някаква друга дрънкулка за спомен, която да създаде домашен уют или да е била запазена по сантиментални причини.
Микаел имаше чувството, че някой силно стисна сърцето му. Изпита неистово желание да открие Лисбет Саландер и да я прегърне.
Тя вероятно щеше да го ухапе, ако опиташе.
„Проклетият Залаченко.“
След това седна зад бюрото ѝ и отвори папката с проучването на Бюрман от 1991 г. Не прочете всичко, прегледа материалите набързо и се опита да обобщи съдържанието им.
Пусна лаптопа ѝ със седемнайсетинчов монитор, 200 гигабайта твърд диск и 1000 мегабайта памет. Бе абсолютно празен. Беше разчистила след себе си. Това не вещаеше нищо добро.
Отвори чекмеджетата на бюрото ѝ и веднага откри деветмилиметров пистолет „Колт 1911 Гавърнмънт сингъл екшън“ с пълен пълнител със седем патрона. Именно него Лисбет Саландер бе взела от журналиста Пер-Оке Санстрьом, за което Микаел не подозираше. Все още не бе стигнал до буквата С от списъка с клиенти на проститутки.
ПОСЛЕ ОТКРИ компактдиска, на който бе написано „Бюрман“.
Пъхна го в своя лаптоп и с потрес се запозна със съдържанието на филма. В тих ужас наблюдаваше как адвокатът бие, изнасилва и почти убива Лисбет Саландер. Бе очевидно, че филмът е заснет със скрита камера. Не го изгледа от начало до край, само прескачаше от откъс на откъс, като всеки следващ беше по-ужасяващ от предходните.
„Бюрман.“
Изнасилената от собствения си попечител Лисбет Саландер бе заснела всичко до последния детайл. Часовникът на лентата показваше, че тя е отпреди две години. Преди да се запознае с нея. Още парчета от пъзела се наместваха.
Бьорк и Бюрман бяха работили със Залаченко през седемдесетте.
Залаченко и Лисбет Саландер, и коктейлът „Молотов“, приготвен в кутия от мляко в началото на деветдесетте.
После Бюрман отново се бе появил в живота ѝ като неин попечител след Холгер Палмгрен. Кръгът се затваряше. Бюрман бе нападнал момичето, което смяташе за психично болно и беззащитно, но Лисбет Саландер не беше беззащитна. На дванайсетгодишна възраст бе започнала да се бори срещу бивш професионален убиец от ГРУ и го бе обезобразила за цял живот.
Лисбет Саландер изпитваше омраза към всички мъже, които мразят жените.
Замисли се за времето в Хедестад, когато още я опознаваше. Трябва да е било няколко месеца след изнасилването. Не си спомняше да е споменавала и дума за това. Всъщност не му бе разкрила никакви подробности от личния си живот. Микаел нямаше представа какво е сторила на Бюрман, но знаеше, че не го е убила. Колкото ѝ странно да беше това. Иначе адвокатът щеше да е умрял още преди две години. Трябва да го бе контролирала с някаква цел, която не можеше да отгатне. В следващия миг Микаел осъзна, че инструментът, с който бе държала Бюрман в шах, лежеше на масата пред него. Компактдискът. Докато разполагаше с него, адвокатът бе като безпомощен роб в ръцете ѝ. Затова се бе обърнал към някого, когото бе смятал за свой приятел. Залаченко. Най-големият ѝ враг. Собственият ѝ баща.
Това бе отключило върволица от събития. Бяха застреляли Бюрман, а после и Даг и Мия.
Но как…? Как Даг Свенсон се бе превърнал в заплаха?
Внезапно Микаел се досети как трябваше да са се развили събитията в Еншеде.
В СЛЕДВАЩИЯ МИГ откри лист хартия на пода под прозореца. Лисбет бе разпечатала една страница, бе я смачкала на топка и захвърлила. Разгъна листа. Представляваше копие на статията за отвличането на Мириам Ву, свалено от интернет страницата на „Афтонбладет“.
Микаел не знаеше каква роля бе играла Мириам в драмата, ако изобщо имаше роля в нея, но тя бе една от малкото приятелки на Лисбет. Може би единствената ѝ приятелка. Лисбет ѝ беше подарила апартамента си. А сега Мириам лежеше пребита от бой в болница.
Ниедерман и Залаченко.