Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Учуди се, че Залаченко е избрал да живее в толкова изолирана къща. Това не подхождаше на мъжа, когото бе познавала някога. Не очакваше да го открие на село в бяла къщурка. По-скоро би търсила в някоя малко известна вилна зона или курорт в чужбина. Явно през годините си бе създал и други врагове освен Лисбет Саландер. Смущаваше я това, че мястото изглежда толкова незащитено. Въпреки това предполагаше, че в къщата има оръжие.
След дълго колебание излезе от плевнята и се сля с мрака. Премина бързо и безшумно през двора и спря при къщата. Облегна се на стената ѝ. Внезапно долови слаба музика. Тихо заобиколи постройката и се опита да надникне през прозорците, но те бяха твърде високо.
Ситуацията притесняваше Лисбет. През първата половина на живота си се бе бояла от мъжа в къщата. През втората половина, след като не бе успяла да го убие, непрекъснато очакваше да се появи отново в живота ѝ. Този път не смяташе да допусне грешка. Залаченко можеше и да е стар и куц, но си оставаше професионален убиец, оцелял след не една битка.
Освен това трябваше да се погрижи и за Роналд Ниедерман.
Би предпочела да изненада Залаченко някъде навън, в двора, където би бил лесна мишена. Нямаше никакво желание да разговаря с него и ѝ се искаше да има оръжие с мерник. За жалост не разполагаше с такова, а и Залаченко едва ходеше. Бе го видяла навън само за няколко минути, когато с Ниедерман отидоха до бараката. Едва ли щеше да излезе на нощна разходка. Следователно Лисбет трябваше да се върне и да остане в гората, докато настъпи по-подходящ момент. Не разполагаше със спален чувал и макар все още да бе сравнително топло, температурите през нощта щяха да паднат. Най-накрая го бе открила и не желаеше да рискува да ѝ се изплъзне. Мислеше си за майка си и за Мириам Ву.
Прехапа устни. Трябваше да проникне в къщата, което бе най-лошият вариант. Разбира се, можеше да почука на вратата и да стреля в мига, в който тя се отвори, след което да влезе вътре и да види сметката и на последния гад. Той обаче вероятно щеше да я очаква с оръжие в ръка. „Анализ на последствията. Какви варианти има?“
Изведнъж зърна профила на Ниедерман, който мина покрай един прозорец съвсем близо до нея. Той погледна назад през рамо към стаята, говорейки с някого.
„И двамата са в стаята вляво от входа.“
Лисбет взе решение. Извади пистолета от джоба на якето си, свали предпазителя и безшумно се изкачи на площадката пред входа. Хвана оръжието в лявата си ръка, а с другата изключително бавно натисна дръжката на вратата. Беше отключено. Лисбет сбърчи чело и спря, изпълнена с колебание. На вратата имаше две секретни ключалки.
Залаченко не би я оставил отключена. Кожата на тила ѝ настръхна.
Нещо не беше наред.
В преддверието цареше пълен мрак. Вдясно забеляза стълба, водеща до втория етаж. Видя две врати, една пред нея и една от лявата ѝ страна. Стоеше неподвижно и слушаше. След това чу глас и звук на преместен стол от стаята вляво.
Направи две бързи крачки, отвори вратата с трясък и насочи пистолета към… Стаята беше празна.
Чу шумолене на дрехи зад гърба си и тутакси се извъртя. В секундата, в която се опита да вдигне пистолета за стрелба, Роналд Ниедерман стисна врата ѝ в желязна хватка с огромния си юмрук, като същевременно хвана ръката ѝ, с която държеше пистолета. После я вдигна във въздуха, сякаш бе безтегловна кукла.
ЛИСБЕТ ЗАРИТА С КРАКА във въздуха. След това се извърна и се опита да го ритне в слабините. Не успя да уцели и кракът ѝ попадна отстрани на бедрото му. Имаше чувството, че е ритнала дънер на дърво. Причерня ѝ, когато я стисна за врата. Усети как пистолетът се изплъзва от ръката ѝ.
„По дяволите.“
Роналд Ниедерман я хвърли в стаята. Тя се стовари тежко върху дивана и се изсули на пода. Усети как кръвта нахлу в главата ѝ и се изправи на крака, олюлявайки се. Видя масивен стъклен триъгълен пепелник на една маса, хвана го бързо и се приготви да го хвърли с дясната си ръка. Ниедерман я хвана точно преди да успее да го метне. Лисбет бръкна със свободната си ръка в джоба на панталона си, извади електрошоковия пистолет, извъртя се и го натисна в слабините на Ниедерман.
Усети как токът преминава в собственото ѝ тяло през другата ѝ ръка, онази, която Ниедерман държеше. Очакваше мъжът да се строполи на земята в силни болки. Вместо това той погледна учудено надолу към нея. После я зашлеви. Все едно, че я удари с бухалка. Лисбет се свлече на пода пред дивана. Вдигна глава и погледна Ниедерман в очите. Той я наблюдаваше любопитно, сякаш се опитваше да предвиди следващия ѝ ход. Като котка, която се приготвя за игра с плячката си.