Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ БАРАБАНЕШЕ ядосано с пръсти по масата във вагон-ресторанта. Влакът бе спрял в Катринехолм. Стоеше там вече близо час заради някаква мистериозна повреда на един от вагоните, която изискваше незабавен ремонт. Шведските държавни железници се извиняваха за закъснението.
Той въздъхна тъжно и си взе още едно кафе. Влакът потегли внезапно след още петнайсет минути. Микаел погледна часовника си. Осем часът.
Трябваше да се качи на самолет или да си вземе кола под наем.
Чувството, че е закъснял, се усилваше все повече.
КЪМ ШЕСТ ЧАСА някой запали лампа в стая на долния етаж, а след това и на външната площадка. Лисбет забеляза сенки в помещението вдясно от входната врата, където смяташе, че се помещава кухнята. Но не успя да различи лица.
Изведнъж външната врата се отвори и русият великан, на име Роналд Ниедерман, излезе навън. Носеше тъмни панталони и прилепнал пуловер с поло яка, който подчертаваше мускулите му. Лисбет си отдъхна. Най-накрая бе получила знак, че е дошла на правилното място. За пореден път констатира, че Ниедерман е едър като мечка. Но и той беше от плът и кръв като останалите хора, каквото и да бе причинил на Паоло Роберто и Мириам Ву. Ниедерман заобиколи къщата и за няколко минути изчезна в плевнята при колата. Върна се с малка чантичка и влезе в къщата.
Само след няколко минути отново се показа навън. Този път бе придружен от кльощав нисък мъж, който куцаше и се подпираше на патерица. Бе прекалено тъмно, за да различи чертите на лицето му, но Лисбет усети, че я полазват тръпки.
„Daaaddyyy, I am heeerе.“[85]
Залаченко и Ниедерман минаха по алеята пред къщата и спряха при бараката, откъдето Ниедерман взе дърва за огрев. След това се върнаха в къщата и затвориха вратата.
Лисбет Саландер остана да лежи неподвижно десетина-петнайсет минути след като се бяха прибрали вътре. После свали бинокъла си и се отдръпна на още десет метра назад в гората, докато дърветата не я скриха напълно. Отвори раницата си, извади термос, наля си кафе и засмука бучка захар. Изяде сандвича с кашкавал, който бе купила по-рано същия ден на една бензиностанция на път за Гьотеборг.
Когато се нахрани, измъкна пистолета на Сони Ниеминен от раницата си. Извади пълнителя. Имаше шест патрона „Макаров“, калибър девет милиметра. Би трябвало да ѝ стигнат. Пъхна пълнителя и зареди пистолета. Натисна предпазителя и прибра пистолета в десния джоб на якето си.
ЛИСБЕТ ПРЕДПАЗЛИВО ТРЪГНА към сградата. Бе изминала около сто и петдесет метра, когато внезапно спря.
В полето на своя екземпляр на „Аритметика“ Пиер дьо Ферма бе написал следното: „Имам наистина великолепно доказателство на това твърдение, но полето е твърде тясно, за да го побере.“
Квадратът бе прераснал в куб (х³ + у³ = z³), а математиците бяха търсили отговора на загадката на Ферма в продължение на столетия. Накрая – през деветдесетте години, Андрю Уайлс бе решил задачата след десетилетие работа върху нея с помощта на изключително сложна компютърна програма.
А сега Лисбет изведнъж я проумя. Отговорът бе толкова неподозирано лесен. Игра с цифри, които се подредиха в редици и изведнъж образуваха проста формула, приличаща на ребус.
Ферма не бе разполагал с компютър, а и решението на Андрю Уайлс се основаваше на постижения в областта на математиката, станали факт дълги години след като Ферма бе формулирал теоремата си. Следователно неговото решение е било съвсем различно.
Лисбет бе толкова озадачена, че се видя принудена да седне на един дънер. Загледа се пред себе си, докато проверяваше наум решението.
„Това е имал предвид. Да се чуди човек, че математиците са се бъхтили толкова време.“
След това се разсмя.
„Някой философ би имал повече шанс да разреши загадката.“
Искаше ѝ се да бе познавала Ферма.
Биваше си го този дявол.
След малко се изправи и продължи напред през гората, докато между нея и къщата остана само плевнята.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА Четвъртък, 7 април
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ВЛЕЗЕ в плевнята през малкия отвор за отходните води. Във фермата нямаше животни. Огледа се наоколо и установи, че постройката е празна, като се изключат три автомобила – бялото волво от „Ауто-Експерт“, един по-стар модел форд и един малко по-модерен сааб. По-навътре имаше ръждив плуг и други захвърлени селскостопански инструменти.
Лисбет остана в тъмната плевня, наблюдавайки къщата. Навън се бе спуснал мрак и лампите във всички стаи на първия етаж бяха запалени. Къщата беше замряла, но ѝ се струваше, че вижда отблясъците на телевизор. Погледна часовника си. Беше 19,30. По това време вървяха новините на националната телевизия.