Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Ана застана пред огъня, за да се изсуши и пожела да й наредят всички най-хубави рокли, за да избере какво да облече днес и какво да вземе със себе си, когато дворът тръгне на път. Стоях в дъното на стаята, наблюдавах я и се питах какво ли означаваше това нейно мъченичество с врялата вода и какво се криеше зад този парад на богатството й. Облякоха я и завързаха корсажа й толкова стегнато, че гърдите й набъбнаха като две примамливо заоблени кадифени топки плът над деколтето на роклята й. Лъскавата й черна коса се показваше иззад опънатата назад шапчица, дългите й пръсти бяха отрупани с пръстени, а на шията си носеше любимата си огърлица с „Б“, за „Болейн“. Тя се спря преди да излезе от стаята, за да се погледне в огледалото, и се взря в себе си с онази разбираща, прелъстителна малка полуусмивчица.
— Сега добре ли се чувстваш? — попитах я аз.
Нейното завъртане накара разкошната коприна на роклята й да се разпери навън, а инкрустираните диаманти засвяткаха на ярката дневна светлина.
— Bien sûr! А защо не? — попита тя. — Защо не?
— Попитах просто така — казах аз. Усетих как отстъпвам назад не заради преклонението, което тя така обичаше да вижда около себе си, а защото ме беше овладяло чувството, че това е твърде много за мен. Не исках да съм с Ана, когато тя беше блестяща и непоклатима. Когато я виждах такава, копнеех за нежността и простотата на Уилям и за един свят, в който нещата са такива, каквито изглеждат.
Заварих го тъкмо там, където очаквах. Разхождаше се с бебето ни на ръце край реката.
— Изпратих дойката на закуска — каза той, като ми я подаде. Сложих лице на главичката й и почувствах как сърчицето й бие нежно до бузата ми. Аз вдъхнах от сладкия й бебешки аромат, и затворих очи от удоволствие. Ръката на Уилям пробягна надолу по гърба ми и той ме придърпа към себе си.
Останах неподвижна за миг, наслаждавайки се на докосването му, на топлината на бебето, притиснато в мен, наслаждавайки се на крясъка на чайките и на топлината на слънчевите лъчи по лицето ми, и ние тръгнахме бавно един до друг по крайречната пътека.
— Как е кралицата тази сутрин?
— Сякаш нищо не е било — казах аз. — Дано да си остане така.
Той кимна.
— Мислех си само едно — каза той внимателно. — Не искам да обидя никого, но…
— Какво?
— Какво й има? Какво й има, че не може да износи едно дете?
— Тя роди Елизабет.
— А оттогава?
Аз присвих очи и го изгледах.
— Какво имаш предвид?
— Само това, което всеки би си помислил, ако знаеше това, което и аз знам.
— И какво би си помислил всеки? — попитах аз и гласът ми прозвуча малко заядливо.
— Знаеш какво.
— Ти ми кажи.
Той се засмя отривисто и тъжно.
— Като ме гледаш така яростно, приличаш досущ на чичо си. Разтреперих се от страх.
Това ме накара да се разсмея и да тръсна глава.
— Ето! Не гледам яростно. Но ти продължавай. Какво ще си помислят всички? Какво си мислиш ти, но не искаш да ми го кажеш?
— Хората ще кажат, че тя има някакъв грях на душата си, че е сключила договор с дявола или че е правила магии — каза той унило. — Не се нахвърляй на мен, Мери. Ти самата би казала същото. Мислех си, че може би тя трябва да се изповяда или да тръгне на поклонение и да пречисти някак съвестта си. Не знам, откъде да знам? Аз дори не искам да знам. Но тя трябва да е направила нещо ужасно и нередно, нали?
Обърнах се на пети и бавно се отдалечих. Уилям ме задържа.
— Сигурно и ти се чудиш…
Аз поклатих глава.
— Никога — казах аз решително. — Не знам и половината от това, което е направила, за да стане кралица. Нямам и представа какво може да е правила, за да зачене син. Не знам и не искам да знам.
Ние вървяхме известно време в мълчание. Уилям погледна извърнатото ми настрани лице.
— Ако тя никога не се сдобие със собствен син, ще задържи твоя — каза той, отгатвайки за какво си мисля.
— Знам това! — казах аз тихо и тъжно. Притиснах по-силно бебето в обятията си.