Духът на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Demon Wars Saga #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-382-9
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Духът на демона». Краткое содержание книги:
Нова заплаха сега надвисва над Корона, тъй като силата на демона дактил не е напълно унищожена от героичната саможертва на светия монах Авелин Десбрис. Вместо това мракът е проникнал в най-святото място, а някога уважаван висш духовник се обръща срещу силите на доброто.
Може би този път злото няма да може да бъде спряно…
Производство на брат Франсис Делакорт в непорочен от Ордена на Сейнт Мер-Абел Маркварт прекара много време подготвяйки важния документ, макар че в крайна сметка той излезе не по-дълъг от триста думи. Докато завърши, почти се бе стъмнило, а монасите се събираха за вечеря.
Маркварт се измъкна от кабинета си и отиде до крилото на Сейнт Мер-Абел, където живееха най-новите послушници. Намери тримата, които му трябваха и ги извика в една стая.
— Всеки един от вас ще ми направи по пет копия на този документ — нареди той.
Един от младите братя се размърда нервно.
— Сподели какво те безпокои — рече му Маркварт.
— Не съм много начетен човек, върховни абате — заекна младежът и сведе глава. В действителност и тримата бяха изплашени от задачата.
Сейнт Мер-Абел разполагаше с някои от най-добрите писари в света.
Повечето от непорочните, които не се надяваха да станат отци, избираха това прозвище.
— Не ви питам дали сте умели — отговори Маркварт, като говореше на всички. — Нали сте грамотни?
— Разбира се, върховни абате — потвърдиха и тримата.
— Тогава сторете каквото наредих — каза старецът. — И без повече въпроси.
— Да, върховни абате.
Маркварт ги изгледа свирепо и ги заплаши:
— Ако някой издаде и дума някому за съдържанието на документа, ще изгоря на клада и тримата.
Отново се възцари тишина, а Маркварт наблюдаваше монасите свирепо. Бе решил да използва първокурсници, и то точно тези тримата, понеже бе сигурен, че заплахата му ще им повлияе. След това ги напусна, убеден, че не биха се осмелили да не се подчинят на заповедта на върховния абат. След това отиде в килията на брат Франсис. Той бе отишъл на вечеря, ала старецът не се притесни от това и пусна своето упътване за Брадуордън под вратата.
След това върховният абат се прибра в личните си покои и в малко използваната стая до спалнята си започна следващите си приготовления. Първо изнесе всичко от стаята, дори мебелите. Сетне с древната книга, с нож и цветни свещи, започна да рисува на пода специфичен кръг, подробно описан в тома.
Гората изглеждаше спокойно място на Роджър, сякаш бе изпълнена с мир. Нещо в самия въздух я отличаваше от дъбравата на север. Бе някак по-ведро, като че всички животни наоколо, заедно с тревичките и растенията, знаеха, че наблизо няма чудовища.
Роджър бе излязъл от малкия лагер зад каретата, за да се облекчи, ала бе останал докато минутите отминаваха, сам с мислите си и звездното небе. Мъчеше се да не мисли за предстоящата си среща с крал Данюб.
Бе репетирал речта си вече много пъти. Опита се да не се тревожи за приятелите си, макар че подозираше, че те вече приближават Сейнт Мер-Абел и може би дори се бяха срещнали в битка с представителите на Църквата, за пленените затворници. Засега Роджър само искаше да си почине, да почувства спокойствието на лятната нощ.
Колко нощи бе прекарвал сам в гората до Каер Тинела. Винаги когато времето бе хубаво. Госпожа Келсо идваше да го вземе за вечеря и после за закуска и макар тя да смяташе, че момчето е на топло в хангара й, той най-често бе навън в гората.
Колкото и да опитваше, Роджър не можеше да се успокои, да намери вътрешен покой. Твърде много тревоги пропълзяваха в съзнанието му.
Бе видял и изживял прекалено много.
Облегна се тежко на дървото, загледан в звездите. Тъгуваше по изгубената си невинност. Елбраян, Пони и Джуравиел се радваха, че е пораснал, бяха кимали одобрително на все по-отговорните му решения.
Но приемането на тези отговорности бе взело своята дан, разбра сега Роджър, тъй като звездите не му се струваха така ярки, а сърцето му бе натежало.
Отново въздъхна и си каза, че нещата ще се подобрят, че крал Данюб ще оправи всичко, че чудовищата ще бъдат прогонени и той ще се върне у дома, към предишния живот в Каер Тинела.
Ала не го вярваше. Той сви рамене и се отправи обратно към фургона, към важните, сериозни разговори, към отговорностите.
Ала преди да стигне лагера, спря и косъмчетата на врата му настръхнаха.
Гората бе станала странно, зловещо тиха.
Тогава долетя нисък, отекващ рев, какъвто Роджър никога не бе чувал. Младежът замръзна заслушан, опитвайки се да разбере откъде идва ревът, макар че той сякаш идваше отвсякъде.