Повелител на сенките [bg]

— Значи, смяташ, че е възможно да е там? — попита Магнус.

— Не — отвърна Джулиън. — Тя ненавижда Клейва, ненавижда ловците на сенки. Ще се бои да отиде в Идрис. Мислех си, че ако мястото бъде застрашено, това би могло да я накара да излезе от скривалището си.

Виждаше, че Ема се чуди защо не споменава, че беше срещнал Анабел в Корнуол; самият той също се чудеше мъничко, ала инстинктът му нашепваше да го запази в тайна още мъничко.

— Предлагаш да изгорим имението Блекторн? — Веждите на Тай бяха подскочили почти до косата му.

— Интересно — промърмори Магнус, — няма да бъдете първите, на които е хрумнала тази идея.

— Тай, опитай се да не звучи толкова възторжено — подхвърли Ливи.

— Намирам пироманията за много интересна — каза Тай.

— Според мен трябва да изгориш няколко сгради, преди да можеш да се смяташ за истински маниак на тема палежи — отбеляза Ема. — Според мен, преди това си просто ентусиаст.

— Според мен запалването на толкова голям огън в Идрис ще привлече внимание, от което не се нуждаем — каза Марк.

— Според мен нямаме кой знае какъв избор — рече Джулиън.

— А според мен трябва да хапнем нещо — побърза да се намеси Ливи, поглаждайки корема си. — Умирам от глад.

— Можем да обсъдим онова, което знаем, особено за Анабел и Черната книга — предложи Тай. — Да обобщим цялата информация, с която разполагаме.

Магнус хвърли бърз поглед на Алек.

— След като се нахраним, трябва да изпратим децата в Идрис. Даяна вече е там, готова да отвори Портал, и не искам да я карам да чака твърде дълго.

Мило беше от негова страна, помисли си Джулиън, да го направи да изглежда така, сякаш изпращането на децата в Аликанте бе услуга, която Магнус правеше на Даяна, а не предпазна мярка, за да ги защитят. Тави заподскача към трапезарията до Рафи и Макс и Джулиън усети как го жегва болка, когато си даде сметка колко много бе липсвало на малкия му брат да има приятели на своята възраст, дори и сам да не си беше давал сметка.

— Джулс?

Сведе поглед надолу и видя, че Дру вървеше до него. Лицето й беше бледо на магическата светлина в коридора.

— Да? — Потисна желанието да я погали по бузата или да я подръпне за плитките — това бе престанало да й харесва, още когато стана на десет години.

— Не искам да ходя в Аликанте. Искам да остана тук с вас.

— Дру…

Тя присви рамене.

— Ти беше по-малък от мен по време на Тъмната война. Аз съм на тринайсет години. Можеш да изпратиш малките на безопасно място, но не и мен. Аз съм Блекторн, също като вас.

— И също като Тави.

— Той е на седем. — Дру си пое накъсано дъх. — Караш ме да се чувствам така, сякаш не съм част от това семейство.

Джулиън се закова на място. Дру спря до него и двамата загледаха как останалите влизат в трапезарията. Джулиън чу как Бриджет взе да ги хока — от часове ги чакала да дойдат да вечерят, макар че очевидно и през ум не й беше минало да дойде да им каже.