Каменният кръг [bg]

Дясната му ръка се притисна към дюшека, за да го задържи. Виждах как се бори да не допусне умолителна нотка в гласа или в очите си, да превърне това в проста молба, на която може да бъде отказано.

Седнах на леглото до него, като внимавах да не го размърдам. Огънят озаряваше едната страна на лицето му, червеникавозлатистата набола брада блещукаше, улавяше малки искри сребристо тук-там, а другата страна на лицето му тънеше в сенки. Той срещна погледа ми немигащ. Надявах се копнежът, който изпитвах, да не е така очевиден като неговия.

Прокарах леко ръка по лицето му и усетих меката брада.

— Ще остана за малко. Но ти няма да умреш.

Вдигна вежда.

— Веднъж ме спаси от лоша треска, като използва нещо, което още смятам за вещерство. А Джени ме спаси от следващата не с друго, а само с инат. Предполагам, че щом и двете сте тук сега, може би ще се справиш, но не съм никак сигурен, че искам да преживявам отново подобни процедури. Мисля, че предпочитам просто да умра и да се приключва, ако ти нямаш нищо против.

— Жалък страхливец. — Разкъсвана от раздразнението и нежността, аз потупах бузата му, изправих се и зарових в дълбокия джоб на полата си. Едно нещо носех със себе си винаги.

Сложих малката плоска кутийка на масата и отворих ключалката.

— И този път няма да те оставя да умреш — информирах го, — колкото и да се изкушавам. — Внимателно извадих навития на руло памучен плат и го сложих на масата с леко издрънчаване. Развих го и на него заблестяха редица спринцовки. Зарових в кутийката за малко шишенце с пеницилинови таблетки.

— Какво е това, за бога? — попита Джейми, като гледаше с интерес спринцовките. — Изглеждат доста остри.

Не отговорих, бях заета да разтварям пеницилиновите таблетки във флакон стерилна вода. Избрах спринцовка, сложих игла и я вкарах през гумената запушалка на бутилката. Вдигнах я към светлината, дръпнах бавно буталото, като гледах как гъстата бяла течност изпълва спринцовката и проверявах за мехурчета. После извадих иглата и натиснах леко буталото, докато изскочи малко течност от върха на иглата.

— Обърни се на здравата си страна — казах на Джейми — и си вдигни ризата.

Той гледаше иглата в ръката ми с огромно подозрение, но неохотно се подчини. Огледах с одобрение терена.

— Задникът ти не се е променил изобщо за двайсет години — отбелязах, докато се възхищавах на мускулестите извивки.

— Твоят също — отвърна той любезно, — но аз не те карам да си го показваш. Да не си получила внезапен пристъп на похот?

— Не точно в момента — казах равно, почистих кожата с кърпа, напоена с бренди.

— Много хубава употреба на брендито — каза той, като надничаше през рамо, — но съм по-свикнал да го прилагам от другата страна.

— Само с такъв спирт разполагаме. Сега стой неподвижно и се отпусни. — Забих ловко иглата и натиснах бавно буталото.