Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
— Прокуди го, Елиас… или го унищожи! — Гутулф проговори, без да мисли, а после реши да продължи с натиска. — Знаеш, че винаги съм ти говорил като на приятел, безцеремонно, когато се е налагало. Знаеш още, че не съм страхливец, който скимти, ако се пролее малко кръв или се счупят няколко кости. Но този човек е отровен като змия — и много по-опасен. Той ще те промуши в гърба. Кажи само една дума и ще го убия. — Той млъкна. Сърцето му биеше лудешки като пред битка.
Кралят го изгледа за миг, а после отново се изсмя:
— А, ето го Вълчо, когото познавам. Не, не, скъпи приятелю, казах ти вече: имам нужда от Приратес и ще използвам всичко, от което се нуждая, за да постигна великата задача, която съм си поставил. А той няма да ме промуши в гърба, тъй като, разбираш ли, той също има нужда от мен. Алхимикът ме използва… или си мисли, че ме използва.
В далечината отново проехтя гръм. Елиас отстъпи от прозореца и сложи ръка върху рамото на Гутулф. Графът почувства излъчващия се студ направо през дебелата си дреха.
— Но не искам Приратес да те убие, а той ще те убие, недей да се заблуждаваш. Куриерът му пристигна днес от Набан. В писмото си ми казва, че преговорите с лектора вървят много добре и че ще се върне след няколко дни. Затова идеята да те изпратя във Високите тритинги начело на рицарите ми бе толкова добра. Младият Фенгболд ме увещаваше да му дам командуването, но ти винаги си ми бил верен помощник и, което е по-важно, ще се махнеш от пътя на червения свещеник, докато той свърши онова, от което имам нужда.
— Благодарен съм за възможността да ти служа, кралю — бавно каза Гутулф; страх и гняв се надигаха злобно в него. Той, графът на Утаниат, да падне до такова преклонение и блюдолизничество!
Какво щеше да стане, ако просто сграбчеше Елиас, внезапно и диво си помисли той, ако просто сграбчеше краля и се хвърлеше с него през прозореца — и двамата да полетят повече от сто лакътя надолу и да се разбият като яйца. Усирис Изкупителю, какво облекчение щеше да бъде, ако ликвидираше тази гнояща мозъчна болест, която бе пропълзяла през целия Хейхолт — и през самия него! Главата му се замая. На глас той каза само:
— Сигурен ли си, че тези слухове за брат ти не са точно това? Само слухове, въображението на недоволни селяци? Трудно ми е да повярвам, че нещо би могло да оцелее… би могло да оцелее от Наглимунд. — Една стъпка, помисли си той, само една, а после и двамата щяха да литнат надолу във влажния въздух. Всичко щеше да свърши за секунди и дългият, тъмен сън щеше да започне…
Елиас се отдръпна от прозореца, разрушавайки магията. Гутулф усети как на челото му избива хладна пот.
— Нямам нужда от „слухове“, скъпи Утаниат. Аз съм Елиас, Върховният крал, и зная. — Той закрачи под зъбите на вятъра към един прозорец на другата страна на кулата, онази страна, която гледаше на югоизток. Косата му се развя, черна като крилете на гарван. — Там! — Той посочи развълнувания оловносив Кинслах в мъгливата далечина. Проблясък на светкавица за миг освети дълбоките кладенци на очите му. — Джосуа е жив, наистина, и е някъде… там. Получих вест от доверен източник. — Дойде гръм, който гонеше светкавицата. — Приратес ми казва, че мога и по-добре да изразходвам силите си. Казва ми да не се тревожа за брат си. Ако не бях виждал хиляди доказателства за черното и празно сърце на Приратес, щях да си помисля, че съжалява за Джосуа — толкова сериозно възразява срещу тази акция. Но аз ще направя това, което искам. Аз съм кралят и искам Джосуа мъртъв! — Още един проблясък на светкавица гравира лицето му, изкривено като ритуална маска. Гласът на краля се напрегна; за миг като че ли само стискането на каменния перваз, от което кокалчетата му бяха побелели, го предпазваше от падане. — А искам и дъщеря ми да се върне. Да се върне! Искам Мириамел да се върне! Тя не се подчини на баща си, присъедини се към враговете му… към моите врагове. Тя трябва да бъде наказана.
Гутулф не можа да се сети какво да каже. Само кимна, като се опитваше да разпръсне отвратителните мисли, които се надигаха в него като в кладенец, който се пълни с черна вода. Кралят и прокълнатият му меч! Дори и сега Гутулф усещаше, че близостта на оръжието го разболява. Да, той щеше да отиде при тритингите и да залови Джосуа, щом Елиас искаше това. Поне щеше да е извън този ужасен замък с всичките му нощни звуци, страхливи слуги и лудия му скърбящ крал. Щеше отново да е способен да мисли. Щеше отново да диша чист въздух и да е в компанията на войници, на мъже, с чиито мисли и разговори се чувстваше удобно.