Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Много време ли е необходимо за това? — запита главният прокурор.
— Не, сега е девет и половина… — продължи Жак Колен, като погледна към стенния часовник — до четири минути ще имаме по едно писмо от всяка дама; но след като ги прочетете, ще отмените гилотината! Ако нещата не стояха така, нямаше да бъда толкова спокоен. Впрочем и двете дами са предупредени…
Господин дьо Гранвил прояви изненадата си.
— В тоя момент те сигурно здраво са се разтичали, ще вдигнат на крак пазителя на държавния печат и кой знае? Може би ще отидат дори при краля… И така, давате ли ми дума, че няма да поискате да узнаете кой ще дойде и ще наредите да не следят това лице един час?
— Обещавам ви!
— Добре, едва ли ще поискате да измамите един избягал каторжник. Вие сте издялан от същото дърво, от което са и хора като Тюрен, държите на думата, дадена на крадци… И така, в този момент в чакалнята на Палатата, точно в средата на залата, има една просякиня в дрипи, стара жена. Предполага се, че тя разговаря с някой просбописец по някакво дело за междинна стена; изпратете прислужника си да я потърси, нека и каже: „Dabor ti mandana.“ Тя ще дойде… Само че не бъдете излишно жесток!… Или приемете предложенията ми, или не желаете да се излагате с някакъв си каторжник… Забележете, аз съм само фалшификатор!… Е добре, не оставяйте Калви да се мъчи в ужаса на предсмъртните приготовления…
— Екзекуцията е вече отложена… Не искам правосъдието да стои по-ниско от вас — каза господин дьо Гранвил на Жак Колен.
Жак Колен погледна главния прокурор някак учудено и видя, че той дръпна шнура на звънеца.
— Нали няма да избягате? Дайте ми честна дума и аз ще се задоволя с нея. Хайде, потърсете тази жена…
Влезе прислужникът.
— Феликс, кажете на стражата да си върви… — каза господин дьо Гранвил.
Жак Колен бе победен.
В този двубой с прокурора той искаше да бъде по-силният, по-величавият, по-благородният, а прокурорът го бе смазал. И все пак каторжникът почувствувал превъзходството си заради това, че си е поиграл с Темида и я е убедил, че виновният е невинен, че е успял да спечели една човешка глава; това превъзходство обаче си оставаше приглушено, стаено, скрито, докато Темида го смазваше с величието си посред бял ден.
Дебютът на Жак Колен в комедията
Точно когато Жак Колен излизаше от кабинета на господин дьо Гранвил, главният секретар на министър-председателя, депутатът граф де Люпо, пристигна придружен от някакъв дребен болнав старец. Облечен в тъмнокафява топла дреха, сякаш навън царуваше зима, с напудрени коси, с безстрастно и бледо лице, той вървеше като болен от артрит, пристъпваше неуверено с големите си груби обувки, подпрян на бастун със златна дръжка, гологлав, с шапка в ръка и с петлик, украсен със златна лентичка за седем ордена.
— Какво има, драги де Люпо? — запита главният прокурор.
— Изпраща ме принцът — пошепна той на ухото на господин дьо Гранвил. — Имате пълни пълномощия да изземете писмата на госпожите дьо Серизи и дьо Мофриньоз, а също и писмата на госпожица Клотилд дьо Гранлийо. Можете да се разберете с този господин…
— Кой е той? — запита тихо главният прокурор де Люпо.
— Нямам тайни от вас, драги главен прокурор, това е прочутият Корантен. Негово височество нареди да ви кажем да го осведомите лично за всички обстоятелства около това дело и За условията за успех.
— Направете ми услугата — прошепна главният прокурор на де Люпо — да кажете на принца, че всичко е вече готово и че не съм имал нужда от този господин — посочи той Корантен. — Но колкото до края на делото, отнасящо се до пазителя на държавния печат, ще отида при негово величество да приема нарежданията му, защото трябва да издействуваме помилването на двама души.
— Мъдро сте постъпили, като сте предприели вече нещо — каза де Люпо и се ръкува с главния прокурор. — Кралят не желае перовете и големите родове да бъдат обругавани и чернени точно когато предприема нещо голямо… Това не е вече някакво си гнусно криминално дело, а политически процес…
— Кажете все пак на принца, че когато сте дошли при мен, всичко е било вече свършено.
— Наистина ли?
— Така мисля.
— В такъв случай, когато сегашният пазител на държавния печат стане канцлер, вие ще го заместите, драги мой…
— Не съм славолюбив… — отговори главният прокурор.