Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Де Люпо си тръгна, като се смееше.
— Замолете принца да поиска от краля да ме приеме за десет минути към два и половина добави господин дьо Гранвил, изпращайки граф де Люпо.
— А казвате, че не сте славолюбив! — хвърли лукав поглед де Люпо към господин дьо Гранвил. — Хайде, вие имате две деца и сигурно желаете да станете поне пер на Франция…
— Ако писмата са у господин главния прокурор, намесата ми става излишна — забеляза Корантен, останал сам с господин дьо Гранвил, който го гледаше с напълно обяснимо любопитство.
— Човек като вас никога не е излишен в една толкова тънка работа — отговори главният прокурор, виждайки, че Корантен е разбрал или чул всичко.
Корантен кимна с леко, почти покровителствено движение.
— Познавате ли въпросното лице, господине?
— Да, господин графе, това е Жак Колен, шеф на Дружеството на десетте хиляди, съхранител на парите от три каторги, каторжник, който е успял да се укрие цели пет години под расото на абат Карлос Ерера. Как е бил натоварен с мисия от испанския крал до покойния наш крал? Ние всички се губим в догадки за истината в тази история. Чакам отговор от Мадрид, където изпратих две писма и един човек. Този каторжник пази тайната на двама крале…
— Той е извънредно опитен! Пред нас има само два пътя — да го привлечем към нас или да се отървем от него — каза главният прокурор.
— И ние имахме такава мисия и това е голяма чест за мен — добави Корантен. — Принуден съм да мисля много, и то за толкова хора, че измежду тях все ще срещна един умен човек.
Това бе изречено толкова сухо и с толкова вледеняващ тон, че главният прокурор замълча и се залови с подписването на някои бързи дела.
Не можем да си представим учудването на госпожица Жаклин Колен, когато Жак Колен се появи в чакалнята на Съдебната палата. Тя застана неподвижно с ръце на хълбока, защото бе облечена както зеленчукопродавачка. Колко и да бе свикнала с фокусите на племенника си, последният му номер надминаваше всичко.
— Е, ако продължаваш да ме разглеждаш като кабинет по естествена история, ще ни вземат за редки птици, може да ни спрат и ще загубим време — каза Жак Колен, улови под ръка леля си и я отведе вън от чакалнята. Той слезе по стълбата на Търговската галерия, която излиза на улица Барийьори. — Къде е Пакар?
Чака ме при Рижата. Разхожда се на кея Фльор.
— А Прюданс?
В къщи; представих я за моя кръщелница.
— Да вървим при нея…
— Виж да не ни следят…
Историята на Рижата
Рижата, търговка на железария на кея Фльор, бе вдовица на прочут убиец, също член на Десетте хиляди. През 1819 година Жак Колен бе предал честно и почтено двадесет и няколко хиляди франка на тази жена от името на любовника й след екзекутирането му. Само Тромп-ла-Мор познаваше връзките на младото момиче, което тогава бе модистка, с неговия другар.
— Аз съм шефът на мъжа ти — бе казал тогава пансионерът на госпожа Воке на модистката, която бе извикал в Ботаническата градина. — Сигурно ти е говорил за мене, моето момиче. Който ме измами, умира още същата година, но който ми остане верен, никога и за нищо не бива да се страхува от мен. Аз съм от приятелите, които умират, без да кажат нито една опасна дума за хората, на които мислят доброто. Бъди ми вярна като продала се на дявола душа и ще имаш полза от мен. Обещах на твоя нещастен Огюст, който искаше да те направи богата, че ще бъдеш щастлива; отрязаха му главата заради тебе. Не плачи. Изслушай ме: никой на този свят не знае, че си била любовница на каторжник, на убиеца, когото са гилотинирали в събота; аз никога няма да кажа нищо. Ти си на двадесет и две години, хубава си, а сега имаш и двадесет и пет хиляди франка; забрави Огюст, омъжи се и стани, ако можеш, почтена жена. В замяна на този спокоен живот искам от теб да ми служиш, на мен и на хората, които ще ти пращам, но без колебание. Никога няма да искам от теб нещо, което би могло да изложи теб, децата и мъжа ти — ако имаш мъж — или семейството ти. В моята работа често ми е нужно сигурно място, където да мога да разговарям или да се скрия. Необходима ми е дискретна жена, която да отнесе писмо или да се нагърби с някоя поръчка. Ти ще станеш за мен своего рода кутия за писма, вратарска стаичка, моя пратеница — само това и нищо друго. Прекалено руса си, Огюст и аз те наричахме Рижата, запази си това име. Леля ми, търговка в квартала Тампл, с която ще се свържеш, ще бъде единственият човек на света, на когото трябва да се подчиняваш. Казвай й всичко, което ти се случи, тя ще те омъжи и ще ти бъде много полезна.