Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Прюданс се хвърли на врата на Тромп-ла-Мор и го целуна, но шефът я отблъсна така стремително с отривист удар, който издаваше необичайната му сила, че ако не беше Пакар, момичето щеше да си блъсне главата в прозореца на файтона и да счупи стъклото.
— Долу лапите! Не обичам такива лиготии! — каза строго шефът. — Това значи, че не ме уважавате.
— Той е прав, миличка — добави и Пакар. — Виждаш ли, все едно че шефът ти дава сто хиляди франка. Магазинчето си струва парите. То е на булеварда срещу театър „Жимназ“. Точно там е изходът…
— Ще направя още нещо, ще купя и къщата — каза Тромп-ла-Мор.
— И ето ти, че за шест години сме станали милионери! — възкликна Пакар.
Отегчен от прекъсванията, Тромп-ла-Мор така ритна Пакар в крака, че едва не му го счупи; нервите на Пакар обаче бяха от каучук, а костите — от ламарина.
— Спирам, шефе! Ще мълчим! — каза той.
— Да не мислите, че говоря глупости? — запита Тромп-ла-Мор, който забеляза, че Пакар е изпил някоя и друга чашка повече. — Слушайте, в мазето на тази къща има двеста и петдесет хиляди златни франка…
Във файтона отново настъпи мълчание.
— Това злато е в един много здрав зид… Става дума да се извади тази сума, а вие имате само три нощи за тая работа. Жаклин ще ви помогне… Сто хиляди франка ще стигнат само да се плати магазинът, петдесет хиляди — за къщата, а другата част ще оставите.
— Къде? — запита Пакар.
— В мазето ли? — възкликна Прюданс.
— Тишина! — каза Жаклин.
— Да, но за пренасянето на това трябва разрешение от ченгетата — каза Пакар.
— Ще го имаме — каза сухо Тромп-ла-Мор. — Това не е твоя работа!…
Жаклин погледна племенника си и независимо от маската на безстрастие, зад която този толкова силен човек обикновено криеше чувствата си, остана поразена от промяната в лицето му.
— Дъще — каза Жак Колен на Прюданс Сервиен, — леля ми ще ти даде седемстотин и петдесетте хиляди франка.
— Седемстотин и тридесет — поправи Пакар.
— Добре де! Нека да са седемстотин и тридесет — продължи Жак Колен. — Тази нощ ще трябва да се върнеш под някакъв предлог в дома на госпожа Люсиен. Ще излезеш през таванското прозорче на покрива, ще се спуснеш през комина в спалнята на покойната ти господарка и ще сложиш в дюшека на леглото й пакета, както тя бе го направила…
— А защо не през вратата? — запита Прюданс Сервиен.
— Глупачко, на нея има печати! — възрази Жак Колен. — След няколко дни ще правят опис и обвинението, че сте крали, ще падне…
— Да живее шефът! — викна Пакар. — Ах, колко е добър!
— Кочияш, спрете!… — викна с мощния си глас Жак Колен.
Колата бе стигнала точно на пиацата за файтони пред Ботаническата градина.
— Хайде сега, деца, беж и да няма глупости! — кака Жак Колен. — Бъдете тази вечер в пет часа на моста Де-з-ар, там леля ми ще ви каже, ако има обратно нареждане. Трябва всичко да се предвиди — добави той тихичко на леля си. После продължи: — Утре Жаклин ще ви обясни как да постъпите, за да извадите златото от мазето, без да се излагате на опасност. Това е много тънка работа…
Прюданс и Пакар скочиха на паважа, щастливи като помилвани крадци.
— Ах, какъв добър човек е шефът! — каза Пакар.
— Щеше да бъде пръв между мъжете, ако не се отнасяше така презрително с жените!
— Много е любезен наистина! — възкликна Пакар. — Видя ли какъв ритник ми удари! Но ние си заслужавахме да бъдем изправени ad patres27, защото сами му забъркахме тази каша…
— Стига само той да не ни натика в някое престъпление, та да ни изпрати на каторга… — каза хитроумната Прюданс.
— Той ли! Ако си беше наумил такова нещо, щеше да ни го каже, ти не го познаваш! Какво прекрасно положение ти създава само! Ето че ставаме буржоа. Какъв късмет! О, когато тоя човек обикне някого, няма равен на него по добрина!…
27
На оня свят (лат.). — Б.пр.