Величие и падение на куртизанките

Двамата мъже, въплъщаващи престъплението и правосъдието, се погледнаха. Каторжникът бе развълнувал дълбоко съдебния служител, които бе обзет от непреодолимо състрадание към този нещастник; той отгатна какъв е бил животът му и какви чувства го вълнуват. Накрая помисли (прокурорът си остава прокурор), че би могъл да подчини на волята си този престъпник, чието поведение от момента на бягството му от каторгата му бе неизвестно, тъй като в края на краищата единствената му вина бе фалшифицираната му самоличност. И той пожела да въздействува с великодушие върху тази натура, съставена от добро и зло, както бронзът е съставен от различни метали. Освен това господин дьо Гранвил, който бе навършил вече петдесет и три години, без да бе вдъхнал някому любов, се възхищаваше от нежните характери като всички мъже, които никога не са били любени. Може би това именно отчаяние — жребий на мнозина мъже, на които жените дават само уважението или приятелските си чувства, създаваше скрития подтик за дълбокото приятелство между господа дьо Бован, дьо Гранвил и дьо Серизи; защото общото нещастие, както и взаимното щастие поставят човешките души в съзвучие.

— Пред вас има бъдеще!… — каза главният прокурор, хвърляйки инквизиторски поглед към покрусения злодей.

Жак Колен махна с пълно безразличие.

— Люсиен остави завещание, с което ви дарява триста хиляди франка.

— Горкият! Горкото момче! Горкото момче! — провикна се Жак Колен. — Той беше прекалено честен! Аз бях въплъщение на всички лоши чувства, а той бе доброто, благородното, красивото, възвишеното! Такава красива душевност не се променя! От мен той взе само парите ми, господине!

Това пълно, цялостно разкриване на човека, когото прокурорът не можеше да съживи, бе направено така ярко чрез страшните думи на каторжника, че човекът Гранвил мина на страната на престъпника. Оставаше обаче главният прокурор.

— Щом нищо вече не ви интересува, какво искахте да ми кажете? — запита господин дьо Гранвил.

— Не е ли достатъчно това, че се предадох? Вие бяхте вече по следите ми, но още не ме бяхте хванали. Впрочем много щяхте да се объркате с мене!…

„Какъв противник!“ — помисли главният прокурор.

— Господин главен прокурор, вие се готвите да отсечете главата на един невинен, а аз намерих виновника — продължи сериозно Жак Колен, бършейки сълзите си. — И съм дошъл тук заради това, а не заради вас. Държах да избавя съвестта ви от угризението, защото обичам всички, които са проявили под някаква форма интерес към Люсиен, тъй както ще преследвам с омразата си всички — мъже или жени, — които му попречиха да живее… Какво ме интересува мен някакъв си каторжник? — продължи той след кратко мълчание. — За мен каторжникът е каквото е за вас мравката. Аз съм като италианските разбойници — горди хора! Щом пътникът им донася нещо повече от цената на един изстрел, те го тръшват мъртъв на земята! Само вас съм имал пред вид. Аз изповядах младежа, който не можеше да не ми се довери, той е мой другар по вериги! Теодор е добър човек, помислил, че ще направи услуга на любовницата си, като се нагърби да продаде или заложи крадените предмети; но той е толкова виновен за убийството в Нантер, колкото и вие. Той е корсиканец: да си отмъщават или да се избиват като мухи, е в нравите на тези хора.