Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Донесете ми пропуска от Префектурата — каза господин дьо Гранвил.
— Издаден е по препоръката на негово превъзходителство граф дьо Серизи.
— Как изглеждаше тази жена? — запита главният прокурор.
— Стори ми се жена от доброто общество.
— Видяхте ли лицето й?
— Носеше черен воал.
— Какво си казаха?
— Ами набожна жена беше, с молитвеник… какво би могла да каже?… Поиска от абата да я благослови, коленичи…
— Дълго ли разговаряха? — запита следователят.
— По-малко от пет минути; но никой от нас нищо не разбра от приказките им, като че ли говореха на испански.
— Разкажете ми всичко, господине — каза главният прокурор. — Повтарям. И най-малката подробност е за нас от огромен интерес. Това да ви служи за урок!
— Тя плачеше, господине.
— Плачеше ли наистина?
— Не можахме да видим, защото криеше лицето си в кърпичката. Остави триста златни франка за затворниците.
— Не е тя! — извика Камюзо.
— А Биби-Люпен — продължи господин Голт — се провикна: „Това е крадла.“
— Той разбира от тия работи — каза господин дьо Гранвил. — Издайте заповед — обърна се той към Камюзо — и запечатайте бързо всичко в дома й, навсякъде! Но как е получила препоръка от господин дьо Серизи?… Донесете ми разрешителното от Префектурата… Вървете, господин Голт! Веднага ми изпратете този абат. Докато го държим туй, опасността не може да стане по-голяма. А с един двучасов разговор може да се извърви много път в душата на човека.
— Особено прокурор като вас — забеляза изящно Камюзо.
— Ще бъдем двама — отвърна учтиво главният прокурор.
И отново се замисли.
— Би трябвало във всички приемни на затворите да стои по един надзирател, и то с добра заплата, някой пенсионер от най-опитните и най-предани полицейски агенти — каза господин дьо Гранвил след дълго мълчание. — Биби-Люпен би трябвало да свърши там живота си. Така бихме имали око и ухо в място, изискващо по-зорко наблюдение от сегашното. Господин Голт не можа да ни каже нищо положително.
— Той е много зает — каза Камюзо. — Между единичните килии и нас се получава празно пространство, а не би трябвало да е така. За да се стигне от „Консиержри“ до нашите кабинети, се минава по коридори, през дворове, по стълбички. Стражата не може непрекъснато да внимава, а задържаният мисли само за себе си. Казаха ми, че някаква дама се появила пред Жак Колен, когато го извели от килията, за да го доведат при мен на разпит. Стигнала чак до стражницата, горе на малката стълба при „Сурисиер“. Писарите ми го съобщиха и аз смъмрах стражите.
— О, цялата Съдебна палата трябва да се преустрои — каза господин дьо Гранвил, — но това ще струва между двадесет и тридесет милиона!… А я поискайте тридесет милиона от Камарата за нуждите на правосъдието!
Отвън се чуха стъпки на много хора и звън на оръжие. Навярно водеха Жак Колен.
Главният прокурор доби важно изражение, зад което прикри човешкото в себе си. Камюзо направи същото.
Разсилният отвори вратата и Жак Колен се появи спокоен и невъзмутим.
— Искали сте да говорите с мен — каза прокурорът, — слушам ви.
— Господин графе, аз съм Жак Колен, предавам се!
Камюзо изтръпна, главният прокурор запази спокойствие.
Престъплението очи в очи с правосъдието
— Навярно мислите, че имам основание да действувам така — продължи Жак Колен, обгръщайки двамата съдебни служители с подигравателен поглед. — Навярно ви затруднявам невероятно много, защото, ако си остана испански свещеник, можете да ме изпратите по етапен ред до Байон на границата, а там испанските щикове ще ви отърват от мене!
Двамата магистрати стояха безмълвни и безстрастни.
— Господин графе — продължи каторжникът, — причините, които ме карат да действувам така, са още по-сериозни от горните, макар че те дяволски ме засягат; мога обаче да ги кажа само на вас… Ако се страхувате…
— Да се страхувам ли? От кого? И за какво? — запита граф дьо Гранвил.
Държането, изражението на лицето, движението, погледът и цялата му външност превръщаха в този миг главния прокурор в жив образ на съдебния служител, длъжен да даде най-величав пример на гражданска доблест. В това мигновение той застана на равнището на старите магистрати от предишния парламент, от времето на гражданските войни, когато председателите на съда са попадали лице с лице със смъртта и са оставали неподвижни като мраморните статуи, издигнати в тяхна чест.