Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Да останете сам с един избягал каторжник.
— Оставете ни сами, господин Камюзо — каза живо главният прокурор.
Щях да ви предложа да ми вържат краката и ръцете — продължи студено Жак Колен, обгръщайки двамата магистрати със страхотен поглед.
Той помълча и продължи изтежко:
— Господин графе, досега само ви уважавах, от този миг ви се възхищавам…
— Значи, се мислите за опасен? — запита прокурорът с най-презрително изражение.
— Да се мисля за опасен ли? — каза каторжникът. — В какъв смисъл? Аз съм опасен и го знам.
Жак Колен дръпна един стол и седна с непринудеността на човек, който знае, че е на равнището на противника си в конференция, където разговорът се води между равни сили.
В този момент господин Камюзо, който вече бе на прага и се канеше да затвори вратата, се върна, отиде до господин дьо Гранвил и му предаде два листа, сгънати на две.
— Я вижте — каза следователят на главния прокурор, като му показа единия лист.
— Извикайте господин Голт — нареди граф дьо Гранвил, щом прочете името на камериерката на госпожа дьо Мофриньоз, която той познаваше.
Директорът на „Консиержри“ влезе.
— Опишете ми жената, която е идвала да види арестувания — каза на ухото му главния прокурор.
— Ниска, пълна, набита — отговори той.
— Жената, за която е издаден пропускът, е висока и тънка — каза господин дьо Гранвил. — А възрастта й?
— Шестдесетгодишна.
— За мен ли става дума, господа? — каза Жак Колен. После добави добродушно: — Хайде! Недейте търси. Това лице беше леля ми — истинска леля, — стара жена. По-добре да ви спестя затрудненията. Леля ми ще намерите само ако аз пожелая това… Но ако тъпчем все така на едно място, никога няма да напреднем.
— Господин абатът не говори вече френски като испанец — забеляза Голт, — той престана да мънка.
— Защото нещата и без това са достатъчно объркани, драги господин Голт! — отговори Жак Колен с горчива усмивка, обръщайки се към директора с името му.
Господин Голт се втурна към главния прокурор и му каза на ухото:
— Пазете се, господин графе, този човек е бесен!
Господин дьо Гранвил погледна бавно Жак Колен, стори му се, че той е спокоен; скоро обаче видя, че това, което му казваше директорът, е вярно. Измамното му държане криеше хладнокръвното и страшно нервно раздразнение на дивака. Очите на Жак Колен таяха вулканично изригване, юмруците му бяха свити. Приличаше наистина на тигър, готвещ се да скочи върху плячката си.
— Оставете ни — повтори сериозно главният прокурор, обръщайки се към директора на „Консиержри“ и следователя.
— Добре направихте, че отпратихте убиеца на Люсиен!… — каза Жак Колен, без да го е грижа чува ли го, или не Камюзо. — Вече едва се сдържах да не го удуша…
Господин дьо Гранвил изтръпна. Той никога не бе виждал толкова кръв в очите на човек с толкова бледни бузи, така изпотено чело и така напрегнати мускули.
— Каква полза бихте имали от това убийство? — каза спокойно главният прокурор на престъпника.
— Вие ежедневно раздавате или вярвате, че раздавате възмездие на обществото, господине, а ме питате какъв е смисълът на отмъщението!… Значи, никога не сте почувствували във вените си как жаждата за мъст приижда на талази… Не знаете ли, че този идиот следователят го уби! Защото и вие обичахте моя Люсиен, а и той ви обичаше! Познавам ви отлично, господине. Вечер, когато се прибереше, скъпото момче ми разказваше всичко; аз го молех да си легне, както добрата прислужница слага детето в леглото, и го карах всичко да ми разкаже… И той ми доверяваше всичко, дори и най-малките вълнения… Ах, никога добра майка не е обичала така нежно единствения си син, както аз обичах този антел. Да знаехте само! Доброто кълнеше в сърцето му, както цветята никнат на полето. Беше обаче слабохарактерен, това му беше единственият недостатък, слаб като силно опъната струна на лира… Това са най-хубавите характери, тяхната слабост е изтъкана само от нежност, възторг, способност за развитие в лъчите на изкуството, любовта, красотата, създадена от бога в хиляди форми!… Люсиен е трябвало да се роди жена. Ах! Защо не казах на грубиянина, който излезе преди малко… Ах! Господине, като обвиняем, доведен пред съдията-следовател, аз направих онова, което бог би сторил, за да спаси сина си, и за тази цел той би се явил дори и пред Пилат.