Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Това е недопустимо – каза Аманвах. – Дори не ни позволяват да напуснем стаите ни, за да я потърсим.
– Вие сте били свидетели на убийство в двореца на херцога – каза Лийша. – Не можете да очаквате просто така да ви оставят да си тръгнете. Едва ли има място, което шпионите на Арейн да не са претърсили.
– Не вярвам на нейните шпиони чини – отсече Аманвах. – По-вероятно е те да имат пръст в отвличането ѝ.
Лийша стрелна с поглед торбичката с хора на кръста на младата красиянка.
– Може ли да поговорим насаме?
– Ей...! – накани се да възрази Кендал, но Аманвах ѝ изсъска и махна към стаята си.
Лийша я последва вътре и видя, че всички прозорци са покрити. Дори вратата бе закрита с тежка завеса и когато Аманвах я затвори, двете се озоваха в пълна тъмнина. Лийша инстинктивно плъзна ръка към собствената си торбичка с хора, а с другата извади защитените си очила.
Но Аманвах не представляваше никаква заплаха. Защитените монети, пришити към кърпата ѝ за глава сияеха леко, сливайки се с аурата ѝ. Никоя от двете не можеше да разчита аури с лекотата, с която се справяше Арлен, но щеше да им е трудно да се лъжат една друга.
– Искаш ли чай? – попита Аманвах.
Лийша осъзна, че е затаила дъх. Кимна, като едновременно с това въздъхна.
– Създателю, да.
Появи се лекото сияние на чайника за чай, който беше защитен така, че да пази съдържанието си горещо, а отвън да е студен. Използването на могъщата магия за толкова лекомислени неща говореше много за дама’тингите, които използваха от векове магията на хора. Лийша, въпреки цялата сила, която криеше във върховете на пръстите си, разбираше твърде малко от тънкостите на защитите им.
– Какво ти казаха заровете?
Лийша отпи от чая си и почувства как тялото ѝ се отпуска. Може би все пак не бяха толкова лекомислени.
– Алагай хора не лъжат, господарке – каза Аманвах, отпивайки от своя чай, – но също така не ни казват всичко, което поискаме. Днес ги хвърлих три пъти. Не ми разкриха нищо за съдбата на Сиквах, а бъдещето на съпруга ми остава... мътно.
В аурата ѝ не се забелязваше лъжа.
– Мътно? Какво означава това?
– Означава, че бъдещето му има твърде много разклонения, за да сме сигурни – отвърна Аманвах. – Твърде много интриги и желания, които са свързани с последствията. Той не е в безопасност. Поне това успях да видя.
– Заключен е в кула на триста фута над земята, в един от най-добре пазените и защитени дворци в света – каза Лийша.
– Пфу! – тросна се Аманвах. – Защитите на зеленоземците са нищожни. Всеки красиянски наблюдател може да се добере до него. Със сигурност и враговете му биха успели. – Тя поклати глава. – Трябваше да накарам Колив да убие този Златен тон още преди седмици, независимо от желанията на съпруга ми.
– Не се обвинявай – каза Лийша. – Това едва ли щеше да промени нещо. Играеш си с политика, която не разбираш.
Аманвах сви рамене.
– Кървавата политика е еднаква навсякъде, господарке. Когато някой се опита да те убие и се провали, ти се погрижваш да не получи втора възможност.
– А сега Роджър ще бъде убит от съдиите – каза Лийша.
Аманвах кимна.
– Предполагам, че вероятността да отсъдят в наша полза щеше да е по-голяма, ако се бяхме върнали в племето ти.
Лийша не можеше да възрази на това, но в аурата на Аманвах се забелязваше още нещо. Не измама, а...
– Има нещо, което не ми казваш.
Аманвах се засмя.
– Разбира се! Защо да ти вярвам повече, отколкото на другите зеленоземци?
„Неблагодарна кучка.“
– Направила ли съм нещо, с което да заслужа недоверието ти, Аманвах вах Ахман? – попита Лийша на красиянски. – Защо продължаваш да ме обиждаш, докато аз винаги съм била честна с теб?
– Нима? – попита Аманвах. – Кого носиш в утробата си, господарке? Моя рода или следващия херцог на Анжие?
Лийша я изгледа с любопитство.
– Заровете са ти казали, че Райнбек не може да бъде излекуван – предположи тя.
– Сама би трябвало да знаеш, ако си изследвала семето му – каза Аманвах.
– Направих го.
Воалът на Аманвах скри усмивката ѝ, но тя проблесна ярко в аурата ѝ.
– Наблюдава ли, докато хейсах вземаше мострата, или просто се довери на думата ѝ?
Лийша я зяпна стреснато и едва не разля чая си. Тя бързо остави чашата и се изправи.
– Моля да ме извиниш.
Аманвах кимна.
– Разбира се.
Уонда и пазачките трябваше да подтичват, за да не изостават от Лийша, която крачеше бързо по коридорите на двореца – първо до покоите си, за да вземе шишенце, а след това и до стаите на херцогинята.