Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

Алеята за карети и голямото стълбище на двореца бяха препълнени с народ и всички обсъждаха случилото се. Но когато Лийша слезе от каретата си, всички, царедворци и прислуга, млъкнаха и извърнаха погледи към нея.

– Кажи ми, че ми се привижда – рече Лийша.

– Не мога – отвърна Уонда, чиито очи се плъзгаха по тълпата, търсейки признаци за заплаха. – Поразпитах разни хорица из двора, докато ти обикаляше кулите на пастирите. Снощи слуховете са се разпространили като пожар. Не ни помага и това, че половината от тоя проклет град беше снощи в двореца.

Уонда махна с ръка и те бяха веднага заобиколени от четири дърварки, които се оглеждаха напрегнато. Изкачиха необезпокоявани стълбището, минаха през вратата и се озоваха в голямата зала.

Тук беше малко по-добре. Прислужниците бяха по-добре обучени, но дори те наблюдаваха Лийша и антуража ѝ с крайчеца на очите си.

– Какво говорят хората? – попита Лийша.

Уонда сви рамене.

– Общо взето, врели-некипели, но са схванали същността – магьосникът с цигулката от Хлапупата е убил кралския вестител. Разликите са най-вече в разкрасяването.

– Разкрасяването?

– Градът е разделен, точно както Хралупата и навсякъде другаде – отвърна Уонда. – Обикновените хорица смятат, че господин Бейлс е Избавителят, а богатите си мислят, че носи само неприятности.

– И какво общо има това с Роджър? – попита Лийша, макар че можеше лесно да се досети.

Преминаха в жилищното крило на двореца, оставяйки зад себе си любопитните погледи, но Уонда остана нащрек. Лийша си мис­леше, че едва ли отново ще може да остане сама, не и ако зависеше от младата ѝ телохранителка.

– Ти и Роджър му помогнахте да спаси Хралупата – каза Уонда. – Заклинателката и магьосникът с цигулката. Народът смята, че Избавителят ви е оставил да командвате, когато той не е наоколо. Дори в катедралата се говори, че щом Роджър е убил Джейсън, значи, Създателят е решил, че Джейсън е трябвало да бъде убит.

– Това е абсурдно – рече Лийша.

– Да, може би – съгласи се Уонда, макар да не звучеше особено убедено. – Във всеки случай, ако нещо се случи с Роджър, народът няма да го приеме добре. Ще има доста пострадали.

– Ако нещо се случи с Роджър – каза Лийша, – самата аз няма да го приема добре.

– Дума да няма – съгласи се Уонда.

Когато завиха зад ъгъла, те видяха групата мъже, събрали се пред стаята, която деляха Роджър и съпругите му. Четиримата дворцови стражи кривяха вратове, опитвайки се да сплашат с погледи четиримата грамадни дървари, които Гаред беше изтъпанчил до отсрещната стена.

Групата отстъпи встрани при приближаването на Лийша и Уонда почука по вратата.

Миг по-късно отвори Кендал.

– Слава на Създателя!

Тя пусна вътре Лийша и Уонда, а пазачките им увеличиха навалицата в коридора.

Кендал затвори бързо вратата и пусна резето.

– Видяхте ли Роджър?

– Аз го видях – отвърна Лийша.

– Добре ли е съпругът ми? – попита Аманвах, появила се на прага на стаята си.

Младата дама’тинга изглеждаше спокойна и уверена както винаги, макар Лийша да знаеше, че всичко това е просто маска.

Билкарката кимна.

– Несъмнено вече сам ти го е казал.

– Разбира се – потвърди Аманвах, – макар че мъжете често прик­риват болката си, когато искат съпругите им да не се притесняват.

Лийша се усмихна.

– Не мисля, че Роджър е от този тип.

Аманвах дори не трепна.

– Беше доста зле пребит – продължи Лийша, – но твоите хора се погрижиха за това. Сега е здрав и силен както преди, липсват му само два зъба.

Аманвах кимна леко.

– А Сиквах?

Лийша въздъхна.

– Не се знае нищо. Ако някой възнамерява да иска откуп за нея, първо ще се погрижи да я скрие добре.