Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Но костта се разпадна на прах в шепата на Лийша и безумното усещане за сила го напусна.
– Нощ – каза той, докато си навличаше дрехите. – Вече разбирам как хората се пристрастяват толкова лесно към това.
– Не мога да направя нищо за липсващите зъби – каза Лийша. – Можем да накараме да ти направят нови от порцелан. Може да бъдат оцветени като останалите или в някакъв друг цвят, ако предпочиташ.
Роджър поклати глава.
– Онова, което най харесвам в шарените ми дрехи, е, че могат да се събличат.
Лийша кимна, бръкна в торбата си и извади нещо, което беше истинска наслада за очите му. Кутията с цигулката.
– Аманвах искаше да ти я донеса... за да има с какво да си запълваш времето.
Роджър бързо отвори кутията и щом видя защитения подбрадник в кадифеното му отделение, почувства как го залива вълна от облекчение. Той го извади и нарочно го постави на леглото между тях. Така Аманвах щеше да чува всичко, макар че нямаше да може да отговаря.
– Роджър, какво се случи? – попита Лийша.
– Постъпих глупаво – отвърна Роджър. – Реших, че в двореца сме в безопасност. Мислех си, че мога да натрия носа на Джейсън и да съсипя репутацията му, без да си платя. – Той наведе глава. – За всичко съм виновен аз.
– Стига глупости – сопна му се Лийша. – Не го започна ти.
– Напротив – отвърна Роджър. – Започнах го, когато щипнах Джейсън по носа.
– Мама ме щипна веднъж по носа – рече Лийша. – Не изпитах желание да я убия.
– Не го оневинявам – каза Роджър. – Тоя ядронски син си получи заслуженото. Но аз го познавах добре и въпреки това събудих демона в него. Сега Джейкъб и Колив са мъртви.
Лийша извади един джобен часовник от престилката си и го погледна.
– Отпуснаха ми само един час, Роджър, а ни остават само няколко минути. Ще разполагаш с достатъчно време за размишления, но сега искам да ми кажеш всичко, което си спомняш за снощи.
Роджър кимна.
– Джейсън дойде, за да ме убие. Сигурно беше подкупил някои от дворцовите стражи. Каза, че имало някакъв лорд, който бил готов да плати за Аманвах и Сиквах.
– Каза ли кой? – попита Лийша.
Роджър поклати глава.
– Не се намирах в позиция да искам подробности.
– Продължавай – каза Лийша.
– Сигурно са знаели, че няма да се върнем в покоите ни през главния коридор – каза Роджър. – Чакаха ни в долния коридор. Простреляха Колив, но той се би до последно, като изби почти всичките. Остави Джейсън на мен.
Нарочно претупа нещата и пропусна изцяло намесата на Сиквах. Все още не знаеше какво да мисли за това. Неговата сладка, послушна Сиквах се беше превърнала пред очите му в нещо ужасяващо. Но каквато и да беше, тя му бе съпруга и той нямаше да я предаде.
– Значи, е било самозащита – каза Лийша.
– Разбира се, че беше самозащита – сопна ѝ се Роджър.
– Министър Дженсън твърди друго – рече тя. – Той казва, че те е видял да вадиш нож на Джейсън преди няколко дни.
Роджър сведе поглед.
– Ами да... но след като той ме нападна.
– Нападнал те е, а ти не каза нищо?
– Ти тичаш ли за помощ всеки път когато някой те блъсне? – попита Роджър. – Или просто го блъсваш по-силно?
– Изобщо не се опитвам да блъскам никого – рече Лийша.
– Кажи го на Иневера – каза Роджър и видя със задоволство, че Лийша се забави със следващите си думи.
– Е, сега вече няма значение – каза тя, след като се съвзе. – Дженсън твърди, че ти си тръгнал след Джейсън.
– И съм повлякъл със себе си Кендал и съпругите ми? – попита Роджър.
Лийша сви рамене.
– Може просто да е бил спор, който е стигнал твърде далеч. И когато стражите са се опитали да ви спрат...
– Сме ги избили всичките? – попита Роджър. – Това звучи ли ти поне малко достоверно?
– Достоверно или не, Джейсън е мъртъв и ти си бил заварен надвесен над него с окървавения си нож – каза Лийша.
– Намери Чолс – каза Роджър. – Майстор от Гилдията на жонгльорите. Още преди месеци му разказах, че Джейсън уби Джейкъб и ме вкара в лазарета.
Лийша кимна.
– Ще го направя, но можеш ли да му вярваш? Първият министър като че ли е наплашил всички.
– Вкарай Гаред в стаята, когато го разпитваш – рече Роджър. – Той беше там, когато се случи.
– Гаред е знаел?! – избъбри Лийша. – Месеци преди да разкажеш нещо за това на мен?
Роджър я погледна спокойно.
– Гаред просто беше в стаята, когато ръководителят на гилдията ме разпитваше за изчезването ми миналата година. Тогава още не знаеше за какво става въпрос, но е сигурно, че Чолс не е наясно с това. Предполагам, че ако реши, че Гаред е там, за да опровергае думите му, няма да намери куража да излъже.