Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– А ако аз, като твой съпруг, ти наредя да престанеш да криеш коя си? – попита Роджър.
– Тогава ще се подчиня. Но не мисля, че си толкова глупав.
Думите ѝ разсмяха Роджър.
– Каза, че можеш да ме измъкнеш оттук. Как?
– Вратата е дебела, но все пак това си е само дърво – каза Сиквах. – Мога да я строша, но ще отнеме време и ще разбудя духовниците. По-лесно е да се измъкна през прозореца и да се спусна на долното ниво. Твоите свети мъже не са воини като даматите. Ще е много лесно да убия стражите и да взема ключовете.
– Не искам да убиваш никого – каза Роджър. – Само ако животът ни зависи от това.
– Разбира се – съгласи се Сиквах. – Дживах ка знаеше, че желанието ти ще е такова.
Роджър се сети за подбрадника, който лежеше в защитеното си гнездо.
– Тя слуша ли ни сега?
– Да – каза Сиквах. – Огърлицата ми ѝ позволява да ме чува, когато пожелае.
– А може ли да ти говори?
– Да. Но хора е настроен само към мен. При теб няма да работи. В момента дама’тингата работи върху обица за теб. Извинява се, че не го е направила по-рано. Междувременно аз ще бъда нейният глас.
– И какво иска да каже? – попита Роджър.
– Че вече е късно – отвърна Сиквах – и не знаем какво ще ни донесе следващият ден. Моли те да поспиш, докато все още е тъмно.
Роджър се взря в мрака.
– Ти на гредите ли ще спиш?
– Аз не изпитвам такава нужда от сън – каза Сиквах. – Ще медитирам, за да възстановя силите си и да бъда нащрек за всяка опасност. Затвори очи, любов моя, и знай, че те пазя.
Роджър последва съвета ѝ и наистина се почувства в безопасност, но мислите препускаха в главата му и той не можеше да се отпусне.
– Не мисля, че ще успея да заспя.
Сиквах скочи безшумно на пода. Роджър потрепна, когато красиянката се плъзна гола в леглото при него.
– Дживах ка нареди да те приспя, съпруже – измърка тя.
– При вас всичко ли става по команда? – попита Роджър.
Сиквах го целуна; устните ѝ бяха все така меки, макар той вече да знаеше колко жестока може да бъде.
– Това, че ми заповядват да направя нещо, съпруже, не означава, че не го желая. – Тя чевръсто свали шарения му панталон. – Или че няма да изпитам удоволствие от него.
Лийша завъртя шайбата, нагласявайки лещите на увеличителния апарат.
Разликата в пробите веднага си пролича. В онази, която бе донесла Росал, имаше само няколко живи семена. В тази ги имаше в изобилие, макар да бяха мудни и слаби.
Упоени.
Тя погледна през прозореца. Слънцето едва се подаваше на хоризонта. Дали Арейн щеше да е вече будна?
Информацията беше твърде важна, за да чака. Тя изпрати бързоходка и момичето се върна почти веднага с покана да отиде при херцогинята майка.
– Сигурна ли си? – попита напрегнато Арейн, щом Лийша пристигна при нея. – Нали не е някакъв номер на бялата вещица, за да се пазари за съпруга си?
Възрастната жена все още беше облечена с нощницата си, изненадващо износена и обикновена дреха, но не бе изгубила властното си поведение, а и не беше в настроение за размяна на любезности.
Лийша кимна.
– Аманвах може и да търси начин да се спазари, Ваша Светлост, но беше права. Това не е семето на същия мъж. Освен ако не се доверявате на Мелни...
Арейн махна с ръка.
– В това момиче няма и капчица коварство, а от тази лъжа не би могла да спечели нищо.
– Тогава Росал ни е излъгала – каза Лийша. – И се съмнявам, че заговорът приключва с нея.
Арейн кимна.
– Тази история продължава още откакто това момиче си пълнеше пелените. – Тя изцъка с език. – Жалко. Сърцето на твоя Гаред ще бъде разбито, когато я обесим за измяна.
– Може да е само пионка – произнесе предпазливо Лийша. – Може да проявим милост, ако тя ни отведе до истинския предател в двореца.
Макар че вече имаше някакви подозрения.
– Смяташ, че Джеса го е направила – каза Арейн.
Лийша сви рамене.
– Може би. Отчасти.
Арейн изсумтя и се изправи.
– Прати бързоходец да доведе бялата вещица до един час и ме изчакай в дневната да си сложа бронята.
Час по-късно Арейн отново бе издокарана в кралските си дрехи, с корона на главата и гледаше отвисоко към Аманвах, която поне бе проявила смирение и се бе поклонила по-ниско пред херцогинята майка.
– Знаеш ли кой е упоявал сина ми? – попита Арейн.
Аманвах кимна леко; очите ѝ зад воала не разкриваха нищо.
– Знам.
– Не само кой му е давал отровата, а и кой го е заповядал? – попита Арейн.
Отново леко кимване. Арейн чакаше, но Аманвах не каза нищо. Минутите пълзяха, докато двете се гледаха изучаващо с кралско достойнство.