Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Подир миг излязоха от голото място и се запромъкваха през гъстата джунгла. На таблото пред Торн светна червена лампа — захранването превключи на акумулатори, защото през клоните на дърветата не достигаше достатъчно светлина. Продължиха нататък.
— Как сте, шефе? — попита Еди.
— Много добре, Еди — отвърна Торн.
— Звучи ми неспокоен — отбеляза Малкълм.
— Тревожи се за оборудването.
— По дяволите — каза Еди. — Тревожа се за себе си!
Макар че пътят беше обрасъл и в много лошо състояние, напредваха доста успешно. След около десет минути стигнаха до малък поток с кални брегове. Еди понечи да мине през него, но рязко спря.
— Какво има?
— Видях нещо, шефе.
Торн и Малкълм слязоха от кабината и застанаха на брега на потока. Чуха някакви далечни крясъци, които напомняха птичи. Малкълм вдигна поглед и се намръщи.
— Птици? — попита Торн.
Малкълм поклати отрицателно глава.
Еди се наведе и извади от калта парче плат. Беше тъмнозелено, с кожена ивица, зашита в единия край.
— Това е от наша раница — отбеляза той.
— Тази, която направихме за Левин?
— Да, шефе.
— Заши ли в нея маяк? — попита Торн. Обикновено в раниците за експедиции поставяха излъчватели на импулси, по които би могло да се определи местоположението им.
— Да.
— Може ли да погледна? — попита Малкълм. Взе парчето и го вдигна към светлината. Опипа ръба замислено.
Торн откопча от колана си малък приемник и се вгледа в дисплея от течни кристали.
— Не получавам никакъв сигнал.
Еди се вторачи в калния бряг. Наведе се.
— Ето още едно парче… И още едно. Шефе, май раницата е била разкъсана…
До ушите им долетя нов птичи крясък — далечен, неземен. Малкълм се ослуша. Опитваше се да определи откъде идва. След това чу Еди да казва:
— О-хо-о-о! Имаме си компания!
Край караваната се бяха появили няколко светлозелени гущероподобни животни. Бяха големи колкото кокошки и цвърчаха възбудено. Стояха изправени на задните си крака, като се подпираха на опашките си. Когато ходеха, главите им се повдигаха и спускаха рязко, точно като на кокошки. Издаваха отчетливи писукания, напомнящи птичи, но въпреки това приличаха на гущери с дълги опашки. Имаха учуден израз на муцуните и когато погледнеха към хората, изведнъж застиваха с проточени вратове.
— Какво е това, конгрес на саламандрите? — подхвърли Еди.
Зелените гущери продължаваха да ги наблюдават. Появиха се и още — изпод караваната и от околните шубраци. Скоро се събраха повече от дузина писукащи, наблюдаващи ги гущери.
— Компита — отбеляза Малкълм. — Всъщност наименованието им е Procompsognathus triassicus.
— Искаш да кажеш, че са…
— Да. Това са динозаври.
Еди се намръщи.
— Нямах представа, че са толкова малки — каза той накрая.
— Повечето от динозаврите са били малки — обясни Малкълм. — Хората си мислят, че са били огромни, но всъщност средната им големина е колкото овца или малко пони.
— Приличат на кокошки — отбеляза Еди.
— Да, много приличат на птици.
— Опасни ли са? — попита Торн.
— Не — отвърна Малкълм. — Хранят се с мърша, като чакали. Все пак не се приближавайте. Ухапването им е слабо отровно.
— И през ум не ми минава да се приближа — изсумтя Еди. — Тръпки ме побиват от тях. Май не се страхуват от нас.
Малкълм също бе забелязал това.
— Вероятно не са виждали хора на острова — каза той. — Нямат причина да се боят.
— Ами тогава да им дадем причина — провикна се Еди и грабна един камък.
— Ей! — извика Малкълм. — Недей! Идеята ти е…
Но Еди вече бе хвърлил камъка. Падна недалеч от група прокомпсогнатуси, които се отдръпнаха. Останалите обаче дори не помръднаха. Няколко заподскачаха нагоре-надолу възбудено, но групата остана където беше. Животните точеха вратове и писукаха.
— Странно — каза Еди и помириса въздуха. — Усетихте ли тази миризма?
— Да — кимна Малкълм. — Специфична е.
— Гадна. Вонят гадно. На мърша. И ако питате мен, не е естествено едно животно да не се страхува. Ами ако са болни от бяс или нещо такова?
— Не са — каза Малкълм.