Джурасик парк & Изгубеният свят

Коста Рика

В Пуерто Кортес валеше като из ведро. Дъждът барабанеше по малкия метален навес край летището. Мокър до кости, Торн чакаше, а костариканският служител преглеждаше документите, отново и отново. Името му беше Родригес — младеж на двайсетина години, с униформа, която не му беше по мярка. Изглежда възможността да допусне грешка го изпълваше с ужас.

Торн погледна навън към пистата, където на меката сутрешна светлина се виждаше как прикрепят контейнерите към търбусите на два големи хеликоптера „Хюи“. Еди Кар беше там, на дъжда, заедно с Малкълм, и подвикваше на работниците, които притягаха скобите.

Родригес разлисти документите.

— Сеньор Торн, според написаното отивате на Исла Сорна…

— Да.

— И в контейнерите ви има само превозни средства?

— Да. Подвижни лаборатории.

— Сорна е необлагородено място. Няма бензин, няма магазини, няма дори пътища.

— Били ли сте там?

— Аз лично не. Хората тук не се интересуват от този остров. Той е див… само скали и джунгли. Дори няма къде да се пристане с лодка, освен при много хубаво време. Днес например не можете да отидете там.

— Разбирам — кимна Торн.

— Казвам ви го, за да се подготвите. Там ви очакват трудности.

— Мисля, че сме подготвени.

— Носите ли достатъчно бензин за автомобилите си?

Торн въздъхна. Защо да му обяснява?

— Да, разбира се.

— И сте само тримата? Доктор Малкълм, вие и вашият помощник?

— Точно така.

— И възнамерявате да останете по-малко от седмица?

— Да. По-вероятно е да са само два дни. Ако имаме късмет, можем да си тръгнем по някое време утре.

Родригес отново заби поглед в документите, сякаш се притесняваше да не е пропуснал нещо важно.