Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Най-накрая се зае с мотоциклета. Той също беше електрически. Закачи го на мястото му в задния край на караваната и го свърза с електрическата й система, за да се зарежда акумулаторът.
— Готово — каза след това.
Еди се вгледа във високия, заобикалящ ги ръб на кратера, който се издигаше в далечината над гъстата джунгла. Беше горещо. Голите скали потрепваха в слънчевите лъчи, зъберите изглеждаха непристъпни и застрашителни. Почувства се изоставен, сякаш попаднал в капан.
— Защо му е на човек да идва на място като това? — попита той гласно.
Малкълм, опрян на бастуна си, се усмихна.
— За да се махне от всичко останало, Еди. Не ти ли се иска понякога да се махнеш от всичко?
— Не, за нищо на света — отвърна Еди. — Ако питаш мен, винаги предпочитам наблизо да има „Макдоналдс“, ако разбираш какво имам предвид.
— Е, сега най-близкият е на доста мили оттук.
Торн отиде до задния край на караваната и извади две тежки карабини. Под цевта на всяка от тях имаше по два успоредни алуминиеви цилиндъра. Подаде едната на Еди, а другата показа на Малкълм.
— Виждал ли си някога такава?
— Чел съм за тях — отвърна Малкълм. — Шведските, нали?
— Да. „Линдстрад“. Пневматична пушка. Най-скъпата на света. Солидна, проста, точна, надеждна. Изстрелва нискоскоростни стрелички, в които можеш да сложиш всякакво химическо съединение. — Торн отвори пълнителя и показа един ред пластмасови контейнери, пълни с някаква сламеножълта течност. В предния край на контейнерите се виждаха петсантиметрови игли. — Заредили сме ги с отрова от Conus purpurascens… мида от Южното море. Това е най-силният невротоксин на света. Действа за две хилядни от секундата. По-бързо от скоростта, с която нервите предават импулси. Животното умира, преди да е почувствало убождането.
— Смъртоносна ли е?
Торн кимна.
— С това шега не бива. Просто помни, че не ти трябва да пронижеш крака си с изстрелване на това, защото ще умреш, преди да си осъзнал, че си натиснал спусъка.
Малкълм кимна.
— Има ли противоотрова?
— Не. Но няма и смисъл. И да имаше, няма време, за да се използва.
— Това опростява нещата — отбеляза Малкълм и пое пушката.
— Трябваше да те предупредя — каза Торн. — Еди, хайде да тръгваме.
Потокът
Еди се качи в джипа, а Торн и Малкълм — в кабината на караваната. След миг радиостанцията изпращя.
— Започваш ли да събираш данните, шефе? — обади се Еди.
— Веднага — отговори Торн.
Включи оптичния диск в специалния жлеб на арматурното табло. На малкия монитор пред него се появи островът, но части от него бяха закрити от облаци.
— Каква работа върши това? — попита Малкълм.
— Почакай и ще видиш — отвърна Торн. — Това е система. Събира данни.
— Данни от какво?
— От радар.
След миг върху снимката се появи сателитно радарно изображение. Радарът можеше да прониква през облаците. Торн натисна някакво копче и компютърът започна да проследява възвишенията, да показва подробностите, да очертава едва забележимата, подобна на паяжина, система от пътища.
— Страхотно! — отбеляза Малкълм, но на Торн му се стори, че е напрегнат.
— Готово — обади се Еди по радиото.
— И той ли вижда същото? — попита Малкълм.
— Да. На таблото.
— Още нямам сигнал от ГПС — добави Еди угрижено. — Не работи ли?
— Ех! — възкликна Торн. — Дай му минутка. Трябва да изчете оптичния диск.
На покрива на караваната беше монтиран глобален позициониращ сензор, или ГПС. Устройството получаваше данни от навигационните спътници на хиляди мили височина и изчисляваше позицията на превозното средство с точност до няколко метра. След миг върху картата на острова на екрана замига червено хиксче.
— Окей — каза Еди, — появи се. Като че ли има нещо подобно на път в северния край на откритото място. Натам ли тръгваме?
— Така мисля — отговори Торн.
Според картата пътят обикаляше през вътрешността на острова няколко мили и след това достигаше място, където, изглежда, се събираха всички останали пътища. Някакви петна там напомняха постройки, но не бе възможно да се прецени със сигурност.
— Добре, шефе. Поемаме.
Еди подкара своята кола покрай тях и поведе. Торн настъпи ускорителя и караваната зажужа след джипа. Малкълм извади преносим компютър и потъна в мълчание. Не погледна през прозореца нито веднъж.