Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Така е, господин барон — каза кардиналът, — и аз ви моля да ме извините за това безпокойство… Но, спомняте ли си, вие ми казахте един ден, че ако искам да узная някои тайни…
— Ще ми трябват косите от лицето, за което говорихме тогава — прекъсна го Балзамо, който вече беше забелязал малкото пликче в ръцете на наивния прелат.
— Съвършено точно, господин барон.
— И вие ми носите тези коси, монсеньор? Много добре.
— Ето ги. А смятате ли, че бих могъл да ги запазя за себе си след сеанса?
— Ако не се наложи да използвам огън, защото в този случай…
— Разбира се — прошепна кардиналът, — в такъв случай бих могъл да се снабдя с нови. Ще имам ли някакъв отговор?
— Най-напред трябва да опитаме, монсеньор.
Балзамо взе косите и бързо се качи при Лоренца.
— Значи ще узная тайната на тази монархия — мърмореше си той, докато се изкачваше, — ще узная скритите намерения на Бога.
И още преди да отвори тайнствената вратичка, през стената той приспа Лоренца. А младата жена го посрещна с нежна прегръдка. Когато най-сетне успя да се измъкне от красивите й ръце, той я попита:
— Моя Лоренца, скъпа, можеш ли да ми кажеш на кого принадлежат тези коси? — и й подаде пликчето.
Лоренца ги пое и ги допря до гърдите си, а после и до челото си.
— О! — промълви тя. — Главата, от която те са откраднати, е на една много високопоставена дама.
— А щастлива ли е тя? Кажи, Лоренца!
— Да, би могла. Все още нищо не застрашава живота й.
— И все пак тя е омъжена.
— Да, скъпи Балзамо, тя наистина е омъжена, но все пак… Но все пак… — каза Лоренца и се усмихна. — Аз също съм омъжена — добави тя.
— Разбира се. Несъмнено.
Балзамо погледна Лоренца с дълбоко удивление. Въпреки че спеше, по лицето на младата жена се разля целомъдрена руменина.
— И все пак съм девица! — каза Лоренца.
— А тази жена, тази принцеса, тази кралица — провикна се Балзамо — е омъжена, но…
— Тази жена, тази принцеса, тази кралица — повтори и Лоренца — е девица като мен, дори е повече девойка и по-чисто създание от мен, защото аз обичам, а тя не е влюбена.
— О, съдба! — прошепна Балзамо. — Зная всичко, което исках да зная. Благодаря ти, Лоренца.
Той я целуна и прибра много внимателно косите в джоба си. После бързо отряза кичур от черните коси на Лоренца, изгори го на свещите и събра пепелта в хартийката, където бяха завити преди това косите на дофината. После слезе долу, като по пътя събуди с движение Лоренца.
— Е, господин графе? — попита развълнуваният и треперещ от вълнение прелат, който очакваше завръщането му, изтерзан от догадки. — Какво каза оракулът?
— Оракулът каза, че можете да се надявате.
— Така ли каза? — попита зарадваният принц.
— Правете си заключенията сам, монсеньор, след като оракулът е на мнение, че тази жена не обича съпруга си. Що се отнася до косите — продължи Балзамо, — наложи се да ги изгоря, за да мога да разкрия нещата. Ето ви пепелта — връщам ви я, грижливо събрах всяка частица от нея сякаш тя струваше поне милион.
— Благодаря ви, господине. Никога не ще мога да ви се отплатя.
— Да не говорим за това, монсеньор. Ще ви дам един съвет — в никакъв случай не поглъщайте пепелта, след като сте я потопили във вино, както понякога постъпват влюбените. Това е нещо твърде опасно, защото вашата любов може да стане неизлечима, а чувството на любимата ви да охладнее.
— О! Далеч съм от мисълта за подобно нещо! — извика почти ужасеният прелат. — Сбогом, господин графе, довиждане.
Двадесет минути по-късно каретата на Негово високопреосвещенство се размина с тази на господин Дьо Ришельо на улица „Пти Шан“ и едва не я преобърна в огромна дупка, останала от строежа на голяма нова къща.
Двамата благородници се познаха.
— Така значи! — каза Ришельо с усмивка.
— Тихо, херцог — прошепна монсеньор Луи дьо Роан, като сложи пръст на устните си.
После двамата се отправиха в две противоположни посоки.
93.
Господин Дьо Ришельо оценява Никол
Господин Дьо Ришельо се бе запътил право към малкото жилище на господин Дьо Таверне на улица „Кок-Ерон“.
Ние знаем — разбира се, с помощта на Куция дявол197, който ни дава възможност да проникнем във всяка затворена къща, че баронът в това време седеше пред камината и беше сложил двата си крака върху решетката, под която догаряха остатъци от главни, и поучаваше Никол, като от време на време я погалваше по брадичката въпреки недоволните и презрителни гримаси на младото момиче.
197
Герой от едноименен роман на Ален-Рене Льосаж (1668 — 1747). Куция дявол прониквал във всяка къща и изненадвал стопаните й — бел.прев.