Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Тогава осъзна, че не е сам.
— Някой друг има в гарвана — каза на лорд Бриндън, след като се върна в кожата си. — Някакво момиче. Усетих я.
— Жена, от тези, които пеят песента на земята — каза учителят му. — Отдавна е умряла, но част от нея остава, също както част от теб би останала в Лято, ако плътта на момчето загине утре. Сянка на душата. Тя няма да ти навреди.
— Всички ли птици имат певци в себе си?
— Всички — отвърна лорд Бриндън. — Тъкмо певците са научили Първите хора да пращат съобщения по гарвани… но в онези дни птиците изговаряли думите. Дърветата помнят, но хората забравят, тъй че сега пишат посланията на пергамент и ги връзват около краката на птиците, които никога не споделят кожата си с тях.
Баба Нан му беше разказала същата история веднъж, спомни си Бран, но когато попита Роб дали е вярно, брат му се засмя и на свой ред го попита и в таласъми ли вярва? Жалко, че Роб не беше с него сега. „Щях да му кажа, че мога да летя, но той нямаше да повярва, тъй че щеше да се наложи да му покажа. Обзалагам се, че и той би могъл да се научи да лети, и Аря, и Санса, даже бебето Рикон и Джон Сняг. Можеше всички да сме гарвани и да живеем в гарванарника на майстер Лувин.“
Но това беше само поредният глупав сън. Бран понякога се чудеше дали всичко това не е просто сън. Може би беше паднал и заспал навън в снеговете, и се сънуваше на безопасно и топло място. „Трябва да се събудиш — казваше си, — трябва да се събудиш веднага, иначе ще сънуваш докато умреш.“ Два-три пъти дори си ощипа ръката, и то много силно, но постигна само това, че ръката го заболя. В началото се беше опитвал да отброява дните, като си отбелязва кога се буди и кога заспива, но тук долу заспиване и будене някак преливаха едно в друго. Сънища ставаха уроци, уроци ставаха сънища, неща се случваха наведнъж или изобщо не се случваха. Беше ли направил това, или само го сънуваше?
— Само един човек на хиляда е роден превъплъщенец — каза лорд Бриндън един ден, след като Бран се научи да лети, — и само един превъплъщенец на хиляда може да бъде зеленозрящ.
— Мислех, че зеленозрящите са чародеите на децата — каза Бран. — Певците, искам да кажа.
— В известен смисъл. Тези, които наричаш децата на леса, имат очи златни като слънцето, но веднъж на много години сред тях се ражда едно с очи, червени като кръв или зелени като мъха на дърво в лоното на леса. С тези знаци боговете бележат избраните от тях да получат дарбата. Избраните не са здрави и годините им на земята изтичат бързо, защото всяка песен трябва да има своя баланс. Но влязат ли в дървото, задържат се наистина дълго. Хиляда очи, сто кожи, мъдрост дълбока като корените на древни дървеса. Зеленозрящи.
Бран не разбра, затова попита Тръстиките.
— Обичаш ли да четеш книги, Бран? — попита го Джойен.
— Някои книги. Обичам бойните истории. Сестра ми Санса харесва истории за целувки, но те са глупави.
— Един четящ живее хиляда живота, преди да умре — каза Джойен. — Който не чете, живее само един. Певците на гората нямат книги. Нямат мастило, пергамент, нямат писмен език. Вместо тях имат дърветата и най-вече язовите дървета. Когато умрат, отиват в дървото, в лист, клон и корен, а дърветата помнят. Всички техни песни и заклинания, всички техни истории и молитви, всичко, което са знаели за този свят. Майстерите ще ти кажат, че язовите дървета са свещени на старите богове. Певците вярват, че те са старите богове. Когато певците умрат, стават част от божественото.
Очите на Бран се ококориха.
— Ще ме убият ли?
— Не — каза Мийра. — Джойен, плашиш го.
— Не той трябва да се страхува.
Луната бе тлъста и пълна. Лято газеше през смълчаните гори, дълга сива сянка, която ставаше по-мършава с всеки лов, защото дивеч не можеше да се намери. Преградата над входа на пещерата още се държеше: мъртвите не можеха да влязат. Снеговете бяха погребали отново повечето от тях, но те все още бяха там, скрити, замръзнали, чакащи. Други мъртви същества идваха при тях, същества, били някога мъже и жени, дори деца. Мъртви гарвани клечаха по голи кафяви клони, крилете им загърнати в ледена кора. Снежна мечка нагази през храстите, огромна и измършавяла като скелет, половината ѝ глава бе съдрана и черепът се показваше отдолу. Лято и глутницата му ѝ се нахвърлиха и я разкъсаха. След това се натъпкаха, макар че месото бе изгнило и полузамръзнало, и още мърдаше, докато го ядяха.