Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Е, ние с теб сме различни — каза той безизразно, загледан в далечните огньове — на крайбрежната петролна рафинерия. — Ти не разбираш. Не можеш да го разбереш.
— Разбирам, че омразата те убива, Халед, щом не можеш да я отхвърлиш.
— Не, Лин. — Той се обърна към мен в полумрака на таксито. Очите му блестяха и крива усмивка бе застинала на прорязаното му от белег лице. Напомняше израза на Викрам, когато говореше за Лети, или лицето на Прабакер, когато говореше за Парвати. Беше изражението, каквото добиват някои хора, когато разказват как са познали Бога.
— Тъкмо моята омраза ме спаси — произнесе той тихо, но обзет от трескав плам. Меките, закръглени американски гласни се смесваха с глухите придихателни звуци на арабския в звук, в глас — нещо средно между Омар Шариф и Никълъс Кейдж. По друго време, на друго място и в друг живот Халед щеше да чете поезия на арабски и английски и да докарва всички, които го слушат, до ликуване и сълзи. — Знаеш ли, омразата е нещо много гъвкаво. Омразата оцелява. Дълго време трябваше да крия омразата си. Хората не можеха да я понесат. Тя ги стряскаше. Затова изкарах омразата извън себе си. Странно е, че години наред бях бежанец, и все още съм, и моята омраза също беше бежанец, досущ като мен. Моята омраза беше извън мен. Семейството ми… всички бяха убити… изнасилени, заклани… И аз убивах хора… застрелвах ги… прерязвах им гърлата… и омразата ми оцеля там, навън. Тя укрепна, заякна. А после един ден се събудих — вече работех за Кадер, имах и пари, и власт, и почувствах как тя пропълзява обратно в мен: там, където й е мястото… И се радвам. Тя ми харесва. Тя ми е нужна, Лин. Тя е по-силна от мен. Тя е по-храбра от мен. Моята омраза е моят герой.
Фанатичният му взор не угасна веднага, а после той подкани задрямалия на седалката шофьор:
— Чало, бхаи! Да тръгваме, братко!
Малко по-късно той наруши мълчанието и попита:
— Чу ли за Индира?
— Да, по радиото в „При Леополд“.
— Хората на Кадер в Делхи знаят подробности. Вътрешна информация. Разказаха ни я по телефона точно преди да изляза за срещата. Доста гадно са я ликвидирали.
— Така ли? — Все още мислех за Халедовата песен на омразата. Подробностите за убийството на Индира не ме интересуваха, но бях доволен, че смени темата.
— В девет сутринта, тази сутрин, тя се упътила към един от входовете на резиденцията, премиерската резиденция. Допряла длани, за да поздрави двамата сикхски бодигардове на входа. Познавала ги. Дежурели там само защото тя настояла. След Златния храм, след „Синята звезда“ я посъветвали да уволни сикхите от охраната си. Но тя настояла, защото не можела да повярва, че нейните верни бодигардове сикхи ще се обърнат срещу нея. Тя просто не проумявала колко омраза им е вдъхнала, когато заповядала на армията да атакува Златния храм. И така, тя допряла длани за поздрав, усмихнала се и произнесла „На масте“. Единият бодигард извадил служебния си револвер, трийсет и осми калибър, и стрелял три пъти. Улучил я в червата, в корема. Тя рухнала на пътеката. Вторият насочил към нея автомата „Стен“ и изпразнил целия пълнител. Трийсет изстрела. „Стен“ са стари автомати, страшно удрят от упор. Поне седем куршума я уцелили в корема, три — в гърдите, а един пронизал сърцето.
Продължихме мълчаливо. Аз проговорих пръв.
— Е, според теб как ще реагира валутният пазар?
— Мисля, че за бизнеса ще е добре — отвърна той безстрастно. — Стига наследникът да е ясен, а той е Раджив. Убийствата винаги са добри за бизнеса.
— Но ще има безредици. Вече се говори, че банди са погнали сикхите. Докато идвах насам, видях сборището.
— Да, и аз го видях. — Той се обърна и ме погледна в очите. Неговите бяха тъмни, почти черни и блестяха трескаво от усилията му да проявява бездушие. — Но дори и това ще е добре за бизнеса. Колкото повече безредици избухнат, колкото повече са убитите, толкова повече ще се търсят долари. Утре сутринта вдигаме курса.
— Пътищата може да са задръстени. Ако има морча и бунтове, може би няма да ни е толкова лесно да обикаляме.
— Ще те взема от вас в седем и отиваме право при Раджубай — говореше за стаята в квартала „Форт“, където мафията броеше спечелените на черно пари, и за Раджу — мъжа, който я стопанисваше. — Няма да ме спрат. Колата ми ще се промъкне. Какво ще правиш сега?
— Веднага след като съберем парите ли?
— Да. Имаш ли време?