Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Прабакер беше работлив и честен човек. Но имаше и друго — повечето му познати не бяха срещали по-голям симпатяга от него. Дори и обръгналите царе на такситата се поддаваха на жизнерадостното му обаяние. След месец вече имаше полупостоянен лиценз за таксито, за което се грижеше така, сякаш беше негова собственост. Беше сложил на таблото пластмасов олтар на Лакшми, богинята на богатството. Фигурката на богинята в златно, розово и зелено добиваше смущаващо свирепо изражение, когато той удареше спирачки и червените лампички в очите й светваха. От време на време той се пресягаше театрално и стисваше гумената помпичка под нея, след което през един клапан от пъпа на богинята изригваше мощна струя парфюм, смесица от обезпокояващо химически ухания, и обливаше ризата и панталона на пътника. След всяко стисване на помпичката той търкаше спонтанно месинговата си значка на таксиметров шофьор, с която гордо се пъчеше. В целия град само едно нещо можеше да съперничи на обичта му към черно-жълтото фиатче.
— Парвати, Парвати, Парвати… — заповтаря той, докато се носехме покрай гара Чърчгейт към Крайбрежния булевард. Мелодията на нейното име го опиваше. — Твърде много я обичам, Лин! Любов ли е, да, когато ужасно чувство те прави щастлив? Когато те тревожи за някое момиче повече, отколкото за своето такси? Това е любов, нали така? Голяма любов, нали? Боже мой! Парвати, Парвати, Парвати…
— Любов е, Прабу.
— А Джони има преголяма любов към Сита, на моята Парвати сестра й. Преголяма любов.
— Радвам се за теб и за Джони също. Той е добър човек. И двамата сте добри.
— О, да! — съгласи се Прабакер и подчерта възклицанието си с няколко свирвания на клаксона. — И двамата сме свестни! И довечера излизаме на три двойки със сестрите! Ще е страшно весело!
— И трета сестра ли има?
— Трета?
— Да, нали каза „на три двойки“. Три сестри ли са? Мислех, че са само две.
— Да, Лин, абсолютно две сестри са само.
— Тогава няма ли да е на две двойки?
— Няма, Лин. Парвати и Сита, те винаги водят майка им, на Кумар жената, госпожа Патак. Момичетата, те седят само от едната страна, а госпожата Нандита Патак, тя седи по средата, а Джони Пурата е с мен, седим от другата страна. На три двойки.
— Звучи… много… весело.
— Да, весело! Разбира се, че весело! Страшно много весело! И когато черпим с храна и с питиета госпожата Патак, можем да гледаме момичетата и те също да ни гледат. Това ни е системата. Така се усмихваме на момичетата и много им намигаме с очите. Голям късмет имаме, че госпожата Патак, тя има предоволен апетит и ще яде три часа, без да спира, докато гледаме филма. И затова много непрекъснато й подаваме ядене и много гледаме момичетата. А госпожата Патак, слава Богу, то е невъзможно да заситиш тая жена само с един филм.
— Ей, я намали… Това ми прилича на… размирици.
Тълпа от хора — стотици, хиляди хора, нахлуваха иззад един ъгъл на широкия крайбрежен булевард на около триста метра пред нас. Прииждаха насреща ни, запълнили цялото платно.
— Не са размирици, Линбаба — възрази Прабакер, намали и спря. — Райът нахин, морна хаин. Не са размирици, а демонстрация.
Личеше си, че хората са разлютени. Мъжете и жените размахваха юмруци в такт с гневните скандирания. Скандираха за Индира Ганди, за мъст, за наказанията, които искат да приложат на сикхите. Когато се приближиха, се напрегнах, но човешкият поток се раздели пред таксито и потече край нас. Най-много тук-там по някой ръкав забърсваше колата. Но въпреки всичко хората ни гледаха свирепо и с омраза. Знаех, че ако съм сикх, ако носех сикхски тюрбан или сардарджи шал, щяха да изтръгнат вратите.
Когато тълпата ни отмина и разчисти пътното платно, се обърнах и видях, че Прабакер си бършеше сълзите. Той бръкна в джоба си, най-сетне извади голяма кърпа на червени квадрати и затърка очите си с нея.
— Това е твърде много тъжно, Линбаба — изхълца той. — Това е краят на Нея. Какво ще стане сега с нашата Индия без Тя? Аз мене си питам и нямам много отговори.
Тя — така много често наричаха Индира. Журналисти, селяни, политици и черноборсаджии — всички я наричаха Тя.