Шантарам

Двамата с Кадер се упътихме към „Колаба“. Якият, горилоподобен Назир ни следваше на около метър и оглеждаше навъсено улицата. При Сасун док пресякохме шосето и минахме под арката на главния вход на старата корабостроителница. Миризмата на скариди, които се сушаха на Слънце, струпани в розови планини, преобърна стомаха ми, но щом приближихме морето, силният вятър отвя вонята. Близо до доковете залъкатушихме между тълпите мъже, бутащи колички, и жени с кошници на главите, всичките натоварени с натрошен лед и риба. Усилното дрънчене от фабриките, където се произвеждаше лед и се обработваше рибата, се смесваше с крясъците на търговците. На края на самия док бяха закотвени двайсет големи дървени рибарски лодки, построени по същия модел като лодките, плавали по Арабско море, покрай брега на Махаращра, преди петстотин години. Тук-там между тях се виждаха и по-големи и по-скъпи метални съдове. Контрастът между ръждясалите, грозни корита и елегантните дървени лодки до тях разказваше приказка, модерна сага, световна история, която започваше от романтичното приключение на живота в морето и завършваше със студената действена жажда за печалба.

Седнахме на дървена пейка в един тих, сенчест кът на пристана, където рибарите понякога присядаха да похапнат. Кадер гледаше вързаните лодки, люлени от приливните вълни.

Късата коса и брадата му бяха почти бели. Изопнатата гладка кожа на изпитото му лице бе загоряла с цвета на узряло на Слънцето жито. Гледах лицето му — дългия изящен нос, високото чело и извитите нагоре устни — и се зачудих, нито за първи, нито за последен път, дали обичта ми към него няма да ми струва живота. Назир, вечно нащрек, стоеше до нас и оглеждаше пристана със сърдита гримаса, която не одобряваше нищо друго на света, освен седящия мъж до мене.

— Вселенската история е история на движението — заговори Кадер, все така загледан в лодките, скупчени заедно като вързани коне. — Вселената такава, каквато я познаваме в този живот, един от многобройните й животи, от зараждането си се е разширявала толкова много и толкова бързо, че само можем да говорим за това, но по никакъв начин не бихме могли да го проумеем или да си го представим. Учените наричат огромното разширение Големия взрив, въпреки че е нямало взрив, в смисъл на бомбена експлозия. В първите мигове след това, в първите проблясъци на атосекундите, Вселената е приличала на гъста супа, сварена от най-прости парчета. Тези парчета били толкова прости, че още не били атоми. Докато Вселената се разширявала и охлаждала, тези мънички парченца се свързали и образували частици. После частиците се свързали и създали първия атом. После атомите се свързали и съставили молекули. После молекулите се свързали и създали първата звезда. Тези първи звезди завършили своя цикъл и избухнали във взрив от нови атоми. Новите атоми се свързали и създали още звезди и планети. Всичко, от което сме сътворени, е дошло от тези загинали звезди. Ние сме сътворени от звезди — и ти, и аз. Съгласен ли си дотук с мен?