Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Лорд-командирът говори мъдро — съгласи се лейди Мария. — Никога няма да се отървем от тези разбойници, докато простолюдието не заобича лорд Лансел толкова, колкото някога обичаха баща ми и дядо ми.
Джайм погледна към празното място на братовчед си. „Само че Лансел никога няма да спечели любовта им с молитви“. Лейди Амерей нацупи устнички.
— Сир Джайм, моля ви, не ни изоставяйте. Милорд се нуждае от вас, както и аз. Времената са ужасни. В някои нощи не мога да спя от страх.
— Мястото ми е при краля, милейди.
— Аз ще дойда — предложи се Силния глиган. — Щом свършим с Речен пад, ще ме засърби за нов бой. Не че Берик Дондарион ще ми даде бой. Помня го от турнирите преди години. Хубав младок беше, с красив плащ. Обаче си беше слабак.
— Това е било, преди да умре — намеси се младият сир Арууд Фрей. — Селяците казват, че смъртта го е променила. Можеш да го убиеш, но няма да остане мъртъв. Как да се биеш с такъв като него? А и Хрътката. В Солниците е убил двайсет души.
Силния глиган се изсмя.
— Двайсет ханджии сигурно. Двайсет слуги, напикали се в гащите си. Двайсет просещи братя, въоръжени с паници. Не двайсет рицари. Не мен.
— В Солниците имаше един рицар — настоя сир Арууд. — Скрил се зад стените си, докато Клегейн и побеснелите му псета вилнеели из градчето. Не сте видели нещата, които е направил, сир. Аз видях. Когато вестта дойде в Близнаците, тръгнах с Харис Хайг и брат му Донел, с петдесет мъже, стрелци и ратници. Мислехме, че е работа на лорд Берик, и се надявахме да уловим дирята му. В Солниците е останал само замъкът, а сир Куинси беше толкова изплашен, че не щеше да отвори портите си и ни крещеше от бойниците. Останалото са кости и пепел. Цялото градче. Хрътката изгорил всички сгради, изклал мъжете и си тръгнал със смях. Жените… няма да повярвате какво беше направил с някои. Няма да говоря за това на маса. Призля ми, като го видях.
— Аз плаках, като го чух — каза лейди Амерей.
Джайм отпи от виното си.
— Откъде сте сигурен, че е бил Хрътката? — Както го описваха, приличаше повече на работа на Грегър, отколкото на Сандор. Да, Сандор беше корав и жесток, но истинското чудовище на дома Клегейн беше брат му.
— Видели са го — отвърна сир Арууд. — Шлемът му не може да се сбърка лесно, нито да се забрави, а имаше и неколцина оцелели, които да разкажат. Едно насилено от него момиче, няколко момчета, които се скрили, жена, затисната под овъглена греда, рибарите, които гледали касапницата от лодките си…
— Не го наричайте касапница — промълви лейди Мария. — Така обиждате честните касапи. Солниците… Това е дело на пъклен звяр в човешка кожа.
„Време за зверове — помисли Джайм. — За лъвове, вълци и побеснели псета, за гарвани и врани“.
— Зла работа. — Силния глиган си напълни отново чашата. — Лейди Мария, лейди Амерей, злочестината ви ме трогна. Имате думата ми: щом падне Речен пад, ще се върна да заловя Хрътката и да ви го убия. Псета мен не ме плашат.
„Точно това — би трябвало“. И двамата бяха едри и силни, но Сандор Клегейн беше по-бърз и се биеше с диващина, на която Лайл Крейкхол не можеше и да се надява, че ще устои.
Но лейди Амерей беше възхитена.
— Вие сте истински рицар, сир Лайл, така готов да помогнете на една отчаяна дама.
„Добре поне, че не се нарече «девица»!“ Джайм посегна за чашата си и я събори. Ленената покривка попи виното. Сътрапезниците му се престориха, че не забелязват. „Вежливостта на знатната трапеза“, каза си, но си беше чисто съжаление. Стана рязко.
— Милейди. Моля да ме извините. Лейди Амерей го погледна стъписана.
— Искате да ни напуснете? Сега ще дойде сърнешкото, и скопени петлета, пълнени с праз и гъби.
— Не се съмнявам, че са чудесни, но за съжаление не мога да изям и хапка повече. Трябва да видя братовчед си. — Джайм се поклони и ги остави с вечерята им.
В двора също ядяха. Врабците се бяха събрали около десетина огъня да се сгреят и да погледат цвърчащите тлъсти наденици над пламъците. Бяха поне стотина. „Безполезни гърла“. Джайм се зачуди колко ли наденици е заделил братовчед му и как смята да_ изхрани _врабците, след като свършат. „Зимата ще ядат плъхове, освен ако не съберат жътва“. Толкова късно есента вероятността за още една реколта не беше добра.
Намери септата във вътрешния двор на замъка — седемстенна постройка без прозорци, наполовината дървена, с резбовани врати и покрив от каменни плочи. На стъпалата седяха трима врабци. Станаха, когато Джайм се приближи.