Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
Цитаделата си беше точно както я помнеше.
— Стените още са голи — отбеляза Джайм, докато майстерът го водеше през галериите.
— Лорд Лансел се надява някой ден да ги покрие с гоблени — отвърна Отомор. — Сцени на благочестие и свята набожност.
„Благочестие и набожност“. Нищо не му оставаше, освен да се изсмее. Стените бяха пак така голи и при първото му гостуване. Тирион бе посочил квадратите по-тъмен камък, където бяха висели гоблени. Сир Реймън можеше да ги е свалил, но не можеше да свали следите, които бяха оставили. По-късно Дяволчето беше бутнал шепа сребърни елени на един от слугите на Дари за ключа на мазето, където бяха скрити липсващите гоблени. Показа ги на Джайм, ухилен на светлината на свещта: тъкани портрети на всички крале Таргариен, от първия Егон до втория Енис.
— Ако кажа на Робърт, току-виж направил мен лорд на Дари — каза с кикот джуджето.
Майстер Отомор го отведе на най-горния етаж на цитаделата.
— Вярвам, че тук ще ви е удобно, сир. Има и нужник, щом естеството позове. Вътрешният ви прозорец е с изглед към гората на боговете. Спалнята е съседна на нейно благородие, с килиите на слугите помежду им.
— Това са покоите на самия лорд Дари.
— Да, милорд.
— Братовчед ми е много мил. Нямах намерение да лишавам Лансел от собствената му спалня.
— Лорд Лансел преспива в септата.
„Преспива с Майката и Девата, след като си има топла жена само през една врата?“ Джайм не знаеше да се засмее ли, да заплаче ли. „Може би се моли курът му да се втвърди“. В Кралски чертог се носеше клюка, че раните на Лансел са го направили неспособен като мъж. „Все пак би трябвало да има достатъчно разум поне да опитва“. Властта на братовчед му над новите земи нямаше да е сигурна, докато не направеше син на жена си. Джайм започна да съжалява, че е дошъл. Благодари на Отомор, напомни му за банята и поръча да му пратят Пек.
Спалнята на лорда беше променена след последното му гостуване, но не към по-добро. Вместо някогашния хубав мирски килим подът беше застлан с груби сплъстени черги, а всички мебели бяха нови и грубо издялани. Ложето на сир Реймън Дари можеше да побере шест души и беше с кафяви кадифени завеси и стълбове от дъб, резбовани на лози и листа. Постелята на Лансел беше груб степан сламеник, постлан под прозореца, където първият слънчев лъч със сигурност щеше да го събуди. Старото легло навярно беше изгорено или потрошено, или откраднато, но все пак…
Щом донесоха коритото, Лю събу ботушите на Джайм и му помогна да свали златната си ръка. Пек и Гарет донесоха вода, а Пия му намери чисто облекло, в което да отиде на вечеря. Момичето го погледна свенливо, докато смъкваше жакета. Джайм изпита неудобство, щом очите му се спряха на извивката на бедрото и на гърдите й под грубата кафява рокля. Неволно през ума му минаха нещата, които Пия му беше шепнала в Харънхъл, когато Кибърн я беше пратил да стопли ложето му. „Понякога, когато съм с някой мъж, затварям очи и си представям, че вие сте върху мен“, точно така бе казала.
Беше благодарен, когато водата в коритото стана достатъчно дълбока да скрие възбудата му. Щом се отпусна в нея, си спомни за друга една баня, която бе споделил с Бриен. Мъчеше го треска и беше премалял от загубата на кръв, а горещината толкова го замая, че неволно заговори неща, които бе по-добре да премълчи. Този път нямаше извинение. „Не забравяй клетвата си. Пия е по-годна за леглото на Тирион, отколкото за твоето“.
— Подай ми сапун и четка — каза на Пек. — Пия, можеш да си вървиш.
— Да, милорд. Благодаря, милорд. — Покри устата си с шепа, докато говореше, да скрие счупените си зъби.
— Искаш ли я? — попита той Пек, щом тя излезе. Скуайърът почервеня като цвекло.
— Ако и тя те иска, вземи я. Не се съмнявам, че ще те научи на някои неща, които ще са ти от полза в брачната нощ, а и едва ли ще й оставиш копеле. — Пия беше отваряла краката си за половината войска на баща му, без нито веднъж да зачене; най-вероятно беше ялова. — Но ако легнеш с нея, бъди мил.
— Мил ли, милорд? Как… как да…
— Сладки думи. Нежни милувки. Не искаш да се жениш за нея, но докато спите, отнасяй се с нея като със своята младоженка.
Младокът кимна.
— Милорд, но… къде бих могъл да я взема? Никъде няма място за… за…
— Да останете насаме? — Джайм се усмихна широко. — Вечерята ще е няколко часа. Този сламеник изглежда степан, но ще свърши работа.