Пир за врани

— Братовчеде — заговори Джайм, щом останаха сами в септата, — да не си си изгубил проклетия ум?

— По-скоро бих казал, че съм намерил вярата си.

— Къде е баща ти?

— Замина. Скарахме се. — Лансел коленичи пред олтара на другия си Баща. — Ще се помолиш ли с мен, Джайм?

— Ако се помоля хубаво, Бащата ще ми даде ли нова ръка?

— Не. Но Воинът ще ти даде кураж, Ковачът ще ти влее сила, а Старицата ще ти даде мъдрост.

— Ръка ми трябва на мен. — Седемте богове се извисяваха над резбованите си олтари, тъмното дърво лъщеше на светлината на свещите, миришеше на тамян. — Тук ли спиш?

— Всяка нощ си правя постеля под различен олтар и Седмината ми пращат видения.

Белор Блажения някога също беше имал видения. „Особено когато е постил“.

— От колко време не си ял?

— Вярата ми дава всичката храна, от която се нуждая.

— Вярата е като каша. Мляко и мед е по-добре.

— Сънувах, че ще дойдеш. Сънувах, че знаеш какво съм сторил. Как съгреших. Ти ме уби заради това.

— По-скоро сам ще се убиеш с този пост. Белор Блажения не се ли е докарал до гроба с постенето си?

— „Седемлъчата звезда“ казва, че животът ни е като пламъче на свещ. Всеки блуждаещ полъх на вятъра може да го угаси. В този свят смъртта никога не е далече и седем ада чакат грешниците, неразкаяли се за греховете си. Моли се с мен, Джайм.

— Ако го направя, ще изядеш ли паница каша? — Братовчед му не отговори и Джайм въздъхна. — Би трябвало да спиш с жена си, а не с Девата. Трябва ти син с кръв на Дари, ако искаш да запазиш този замък.

— Купчина стари камъни. Никога не съм молил за него. Не съм го искал. Исках само… — Лансел сви рамене. — Седмината да ме спасят дано, колко исках да съм тебе.

Джайм се засмя насила.

— По-добре да си мене, отколкото Блажения Белор. Дари има нужда от лъв, братовчеде. Както и малката ти Фрей. Тя се подмокря между краката всеки път, щом се спомене за Хардстоун. Ако не е спала още с него, скоро ще го направи.

— Ако го обича, желая им радост един с друг.

— Един лъв не бива да носи рога. Ти я взе за жена.

— Изрекох някакви си думи и й дадох червеното наметало, но само за да угодя на баща ми. Бракът изисква консумиране. Крал Белор е бил принуден да се венчае за сестра си Даена, но не са живели като мъж и жена и той я отхвърлил веднага щом взел короната.

— За кралството щеше да е по-добре, ако беше затворил очи и я беше наебал. Достатъчно история знам, за да го разбера. Все едно, ти едва ли ще минеш за Белор Блажения.

— Няма — призна Лансел. — Той е бил рядък дух, чист, храбър и невинен, недокоснат от злините на света. Аз съм грешник, много и много имам да изкупвам.

Джайм сложи ръка на рамото му.

— Какво знаеш ти за греха, брат’чед? Аз убих своя крал.

— Храбрият мъж убива с меч, страхливецът — с вино. И двамата сме кралеубийци, сир.

— Робърт не беше истински крал. Някои дори биха казали, че еленът е естествена плячка за лъва. — Джайм усети костите под кожата на братовчед си… и още нещо. Носеше козинява риза под туниката. — Какво друго си сторил, че да е нужно толкова изкупление? Кажи ми.