Пир за врани

— Молех го да не тръгва, но Пейт беше, ох, толкова храбър, закле се, че щял лично да убие онова чудовище. Искаше да си спечели слава.

„Всички искаме“.

— Когато бях скуайър, си казвах, че един ден аз ще убия Смеещия се рицар.

— Смеещия се рицар? — учуди се тя. — Кой е той? „Планината от детството ми. Не толкова голям, но два пъти по-луд“.

— Един разбойник, умря отдавна. Ваше благородие няма защо да се притеснява.

Устната на Амерей потрепери. Сълзи рукнаха от кафявите й очи.

— Трябва да простите на дъщеря ми — намеси се една възрастна дама. Лейди Амерей беше довела цяла тумба Фрей със себе си в Дари: сестра, чичо, разни братовчеди… и майка си, самата тя Дари по род. — Още скърби за баща си.

— Разбойниците го убиха — изхлипа лейди Амерей. — Татко отиде само да откупи Петир Пъпката. Занесе им златото, което поискаха, а те въпреки това го овесиха.

— Обесиха. Ами. Баща ти не беше гоблен да го овесят. — Лейди Мария отново се обърна към Джайм. — Вярвам, че го познавахте, сир.

— Бяхме заедно скуайъри някога, в Крейкхол. — Не можеше да твърди, че са били приятели. Когато Джайм беше пристигнал, Мерег Фрей безчинстваше в замъка, тормозеше всички по-малки момчета. „После се опита да набие и мен“. — Беше… много силен. — Нищо друго похвално не можа да му хрумне. Мерет беше бавен, тромав и тъп, но силен.

— Били сте се заедно срещу Братството на Кралския лес. — Лейди Амерей подсмръкна. — Татко често ми е разказвал истории.

„Татко се дуеше и лъжеше, искаш да кажеш“.

— Така е. — Главният принос на Фрей за битката бе да прихване мръсна пъпка от една лагерна курва и да се остави да го плени Белия фавн. Разбойническата кралица беше жигосала герба си на задника му, преди да го върне срещу откуп на Съмнър Крейкхол. Мерет не можеше да седне две седмици, макар Джайм да се съмняваше, че нажеженото желязо е било толкова гадно, колкото котлетата с лайна, които другите скуайърчета го накараха да изяде, щом се върна. „Момчетата са най-жестоките същества на земята“. Нагласи златната си ръка около чашата с вино и я вдигна. — Светла му памет на Мерет. — По-лесно беше да пие, отколкото да говори за него.

След тоста лейди Амерей престана да плаче и разговорът на масата се насочи към вълците, от четирикракия вид. Сир Дануел Фрей твърдеше, че били повече, отколкото помнел и дядо му.

— Изгубили са всякакъв страх от хора. Глутници нападнаха обоза ни на път от Близнаците. Стрелците трябваше да надупчат десетина-петнайсет, преди другите да побягнат.

Сир Адам Марбранд призна, че и тяхната колона била срещнала подобни трудности на път от Кралски чертог.

Джайм се съсредоточи върху гощавката. Късаше залъци хляб с лявата ръка и опипваше чашата вино с дясната. Гледаше как Адам Марбранд ухажва момичето до него, гледаше как Стефон Суифт разиграва битката за Кралски чертог с парченца хляб, орехи и моркови. Сир Кенос дръпна едно слугинче да седне в скута му и взе да го подканя да му погали рога, а сир Дермът забавляваше някакви скуайъри с приказки за рицарски подвизи из Дъждовния лес. По-надолу на масата Хюго Ванс беше затворил очи. „Разсъждава над загадките на живота — помисли Джайм. — Или просто е решил да дремне между двете блюда“. Обърна се отново към лейди Мария.