Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Луди или прегладнели. — Докато не научеше повече за тези разбойници и силата им, Джайм нямаше намерение да рискува. — Ров и колове — повтори той, преди да сръга с шпорите Чест към портата. Сир Дермът яздеше до него с щандарта с кралския елен и лъва, а сир Хюго Ванс с белия щандарт на Кралската гвардия. Джайм бе възложил на Ронет Червения задачата да отведе Уилис Мандърли в Девиче езеро, за да не му се налага да се грижи за него повече.
Пия яздеше със скуайърите на Джайм, на коня, който й беше намерил Пек.
— Този замък е като играчка — чу я да казва. „Не познаваше друг дом освен Харънхъл. Всеки замък в кралството ще й изглежда малък, освен Скалата“.
Джосмин Пекълтън й обясняваше същото.
— Не бива да съдиш по Харънхъл. Черния Харън го е строил прекалено голям.
Пия го слушаше сериозна като момиченце, поучавано от септата си. „Тя си е точно това, момиченце в женско тяло, наранено и уплашено“. Пек обаче се привързваше към нея. Джайм подозираше, че момчето още не е познало жена, а Пия си беше достатъчно хубава, стига да си държи устата затворена. „Нищо лошо няма, ако легне с нея. Стига тя да поиска“.
Един от мъжете на Планината бе посегнал да я изнасили в Харънхъл и изглеждаше искрено объркан, когато Джайм заповяда на Илин Пейн да му отсече главата.
— Имах я и преди, сто пъти — повтаряше нещастникът, докато го смъкваха на колене. — Сто пъти, милорд. Всички й се изредихме. — Когато сир Илин показа главата му на Пия, тя се усмихна през избитите си зъби.
По време на боевете Дари беше сменял на няколко пъти страната и замъкът бе подпален веднъж и оплячкосан два пъти, но Лансел явно не пестеше време за възстановителните работи. Крилата на портата бяха нови, грубо одялани дървени талпи, подсилени с железни пъпки. На мястото на изгорялата конюшня вдигаха нова. Стъпалата към цитаделата бяха подменени, както и кепенците на много прозорци. Черното по каменните зидове показваше къде са близали пламъците, но времето и дъждовете щяха да го заличат.
По бойниците обикаляха стрелци с арбалети, някои в пурпурни плащове и шлемове с лъвската грива, други — в синьото и сивото на дома Фрей. Когато Джайм подкара в лек тръс през двора, под краката на Чест се разхвърчаха пилци, заблеяха овци и го зяпнаха навъсени селяци. „Въоръжени селяци“, не пропусна да отбележи той. Някои държаха коси, други — криваци, трети — остро наточени мотики. Мяркаха се и брадви тук-там, а забеляза и неколцина брадати мъже с червени седемлъчи звезди, пришити на опърпаните мръсни ризи. „Още проклети врабци. Откъде дойдоха всички те?“
От чичо му Кеван нямаше и помен. Нито от Лансел. Само един майстер се появи да го поздрави, сивото расо плющеше около мършавите му крака.
— Лорд-командир, за Дари е висока чест тази… неочаквана визита. Трябва да ни простите, че не сме се подготвили. Бяхме разбрали, че сте тръгнали за Речен пад.
— Дари беше на пътя ми — излъга Джайм. „Речен пад ще почака“. А ако случайно обсадата се окажеше приключила, преди да стигне до замъка, щеше да си спести необходимостта да вдигне оръжие срещу дома Тарли.
Слезе и подхвърли юздите на Чест на едно конярче.
— Ще намеря ли чичо си тук? — Нямаше нужда да уточнява името. Сир Кеван беше единственият му жив чичо, последният оцелял син на Титос Ланистър.
— Не, милорд. Сир Кеван ни остави след сватбата. — Майстерът подръпна металната верига на шията си, сякаш изведнъж му беше станала много тясна. — Знам, че лорд Лансел ще се радва да се види с вас… и всичките ви доблестни рицари. Макар че трябва с болка да ви призная, Дари не може да изхрани толкова.
— Носим си провизии. А вие сте?
— Майстер Отомор, ако благоволи милорд. Лейди Амерей искаше да ви посрещне лично, но се грижи за подготовката на пира във ваша чест. Надява се, че ще ни зачетете с присъствието си тази вечер, с вашите главни рицари и командири.
— Топла храна ще е добре дошла. Дните бяха студени и мокри. — Джайм огледа брадатите лица на врабците из двора. „Твърде много са. И твърде много Фрей също така“. — Къде ще намеря Хардстоун?
— Получихме съобщение за разбойници отвъд Тризъбеца. Сир Харвин взе със себе си петима рицари и двайсет стрелци и отиде да се разправя с тях.
— А лорд Лансел?
— Усамотил се е в молитвите си. Заповядал ни е по никакъв повод да не го безпокоим, докато се моли.
„Двамата със сир Бонифер ще си допаднат“.
— Добре. — Щеше да има достатъчно време да поговори с братовчед си по-късно. — Покажете ми стаите и поръчайте да донесат вана.
— Ако не възразявате, настанили сме ви в Цитаделата на Орача. Ще ви заведа.
— Знам пътя. — Джайм познаваше замъка. Двамата с Церсей бяха гостували тук два пъти, веднъж на път за Зимен хребет с Робърт и отново — на връщане за Кралски чертог. Макар и малък като за замък, беше все пак по-голям от хан, с добър ловен терен покрай реката. Робърт винаги с огромно удоволствие се възползваше от гостоприемството на поданиците си.